Робин Кук - Заплаха

— Две бюра? — погледна го въпросително тя.

— Тук работим двамата с Чет — поясни Джак.

— Кое е твоето?

— Онова там, отрупаното с бумаги. Чумната зараза ме хвана в момент, в който имах и доста друга работа. Но по принцип не бързам с изготвянето на патологическите заключения…

— Доктор Степълтън! — обади се един глас зад тях.

Беше Джанис Джегър.

— Разбрах от охраната, че си тук — поясни тя след като беше представена на Терез. — Цяла вечер се опитвам да те открия…

— Какво се е случило? — вдигна вежди Джак.

— Надвечер ми позвъниха от външната лаборатория. Приключили с флуоресцентния тест на Сюзън Хард, за който беше помолил. Заключението им е туларемия…

— Ти майтап ли си правиш? — смаяно попита Джак и грабна листа хартия от ръката на Джанис.

— Какво е това туларемия? — обади се Терез.

— Заразна болест, която прилича на чумата — отвърна Джак.

— А къде е била лекувана пациентката? — попита Терез, макар че отговорът на този въпрос се подразбираше от само себе си.

— В „Манхатън Дженерал“ — отвърна Джак и объркано поклати глава: — Не мога да повярвам!…

— Трябва да бягам — обади се Джанис. — Знаеш къде да ме намериш…

— Извинявай — дойде на себе си Джак. — Нямах намерение да те задържам. Благодаря за информацията…

— Няма нищо — отвърна Джанис, махна с ръка за сбогом и се отправи към асансьорите.

— Туларемията е опасна колкото чумата, така ли? — попита Терез.

— Тук няма място за сравнения — въздъхна Джак. — Болестта е много тежка и силно заразна, особено в пневмоничната си форма. Ако Сюзън Хард беше тук, положително би могла да ни разкаже доста неща за нея…

— А защо си толкова изненадан? И тя ли се среща толкова рядко, колкото чумата?

— Не съвсем — отвърна Джак. — Среща се по-често от чумата, особено в южните части на страната, най-вече в Арканзас. Но и тя като чумата почти не се среща през зимата, поне тук, на Север. Ако изобщо се натъкваме на подобни случаи, те най-често са през лятото. Подобно на чумата, туларемията също се нуждае от преносител. Това не са плъховете, а най-често кърлежите и конските мухи…

— Това се отнася за всички кърлежи, така ли? — попита Терез, спомнила си хижата на родителите си в Катскилс, където имаше навик да ходи през лятото. Намираше се на изолирано място, заобиколена от гора и обширни ливади. Там беше пълно с кърлежи.

— Най-добрата жизнена среда за тези бактерии предлагат малките гризачи, най-вече зайците — поясни Джак. После изведнъж млъкна, спомнил си за разговора с Морис, съпругът на Сюзън Хард. Жена му много си падала по разходките в гората и обичала да храни зайците!

— Май ще се окажат именно зайците — промърмори замислено той.

— За какво говориш?

Джак се извини, тръсна глава и направи знак на Терез да заеме мястото на Чет. После й разказа за телефонния си разговор с Морис Хард и подчерта важната връзка между зайците и заразата с туларемия.

— Това ми звучи твърде инкриминиращо — поклати глава младата жена.

— Работата е там, че Сюзън е имала контакт със зайци преди цели три седмици — замислено промълви Джак. — А това е прекалено дълъг инкубационен период, особено за пневмоничната форма на туларемията. Разбира се, има вероятност да не се е заразила в Кънектикът, а тук, в „Манхатън Дженерал“… Което едва ли ни помага, тъй като нозокомиалната туларемия е вероятна точно толкова малко, колкото и нозокомиалната чума.

— И в двата случая обществеността трябва да бъде уведомена — подхвърли Терез и кимна по посока на ръката му, която нерешително се протягаше към слушалката: — Надявам се, че ще позвъниш не само в болницата, но и в някоя телевизионна станция…

— Нито едното, нито другото — отдръпна ръката си Джак и хвърли поглед на часовника си. Още нямаше полунощ. — Ще позвъня на прекия си началник, който много държи на йерархията…

Калвин вдигна още след първото позвъняване, но гласът му беше сънлив. Джак жизнерадостно му се представи.

— Гледай новината наистина да е важна! — предупреди го с мрачен глас заместник-директорът.

— За мен положително е такава — ухили се Джак. — Дължите ми още десет долара…

— Стига бе! — прогърмя Калвин и сънливостта му моментално се стопи. — Надявам се, че не си правиш някакъв гаден майтап!

— Няма майтап — увери го Джак. — Съобщението пристигна току-що. В допълнение на двата чумни случая, в „Манхатън Дженерал“ имат и случай на туларемия. Признавам, че съм изненадан не по-малко от вас…