Робин Кук - Заплаха

Терез се извини и пристъпи към жената, която работеше на близката чертожна дъска. Джак бавно огледа просторната зала, разделена на изненадващо малко отделни помещения. На практика имаше само два-три кабинета, залепени за вътрешната стена на асансьорната шахта.

— Алис ще донесе материалите — върна се при него Терез. — Ела да отидем в кабинета на Колийн…

Влязоха в една от малките стаички в дъното и младата жена щракна електрическия ключ. Тук беше тясно, особено в сравнение с голямата обща зала. Навсякъде бяха разхвърляни книги, списания и видеокасети. В дъното имаше рафт с цяла бала чертожна хартия.

— Колийн едва ли ще се разсърди, ако разчистя част от бюрото й — промърмори Терез, грабна висока купчина книги и ги тръсна на пода. Същото стори и с рулото разграфена хартия. На прага се появи Алис Гърбър — жената, с която беше разговаряла преди малко.

Терез й представи Джак, после двамата изслушаха идеите, върху които беше работил екипът.

Джак откри, че се интересува не толкова от съдържанието им, колкото от механизма на работата. Отдавна си задаваше въпроса как се правят телевизионните реклами, но едва сега му се отдаде възможност да получи отговор.

За около четвърт час Алис успя да хвърли светлина върху работните проекти, които беше взела със себе си. После събра пръснатите върху бюрото скици и погледна очаквателно към шефката си. Терез я освободи с леко кимане на глава.

— Сега имаш обща представа за идеите, които ми даде с вчерашния разговор относно нозокомиалните инфекции — извърна се към Джак тя. — Бих се радвала да чуя мнението ти…

— Впечатлен съм от колосалния труд, който хвърляте — отвърна Джак.

— Но аз бих искала да чуя какво мислиш за съдържанието — тръсна глава Терез. — Как ти се струва сценката с Хипократ, който влиза в болницата и награждава персонала с медал за добре свършена работа?

Джак въздъхна и сви рамене:

— Не съм убеден, че имам качествата на критик…

— О, стига вече! — извъртя очи Терез. — Не ми трябва мнението на критик. Питам те като външен човек, който няма никаква представа от нашата работа… Не става въпрос за интелектуални способности, а за обикновени реакции. Представи си, че гледаш мач по бейзбол и ти пуснат подобна реклама…

— Мисля, че е удачна — призна Джак.

— Ще те накара ли да си помислиш, че би предпочел една от болниците на „Нешънъл Хелт“, защото там нозокомиални зарази почти липсват?

— Сигурно…

— Много добре — кимна Терез, въоръжи се с нужното търпение и продължи: — Но вероятно имаш и други идеи, нали? Какво още би могло да се направи?

Джак се замисли, после бавно вдигна глава:

— Бихте могли да включите нещо за Оливър Уендъл Холмс и Джозеф Листър…

— Холмс не беше ли поет? — вдигна вежди Терез.

— Също и лекар — кимна Джак. — Той и Листър са хората, които са научили лекарите да си измиват ръцете след прегледа на всеки пациент… А също и Семелвайс… Бих казал, че измиването на ръцете е първата и най-важна стъпка към ограничаване на вътрешноболничните инфекции.

— Хм… Това ми звучи интересно… Лично аз много харесвам историческите клипове… Ще помоля Алис да се поразрови в тази посока.

Напуснаха кабинета на Колийн. Джак се дръпна настрана и изчака кратката размяна на реплики между двете жени.

— Всичко е наред — върна се при него Терез. — Тя ще стори необходимото. А ние можем да тръгваме…

В асансьора й хрумна нова идея.

— А защо да не хвърлим едно око и на твоето работно място? — попита. — Така ще бъде честно, тъй като ти вече видя моето…

— Няма да ти хареса, повярвай ми — промърмори Джак.

— Все пак нека опитаме.

— Истината ти казвам — настоятелно добави той. — Там не е за несвикнали…

— Аз пък мисля, че ще ми бъде интересно — настоя Терез. — Морга съм виждала само на кино. Може пък да ми хрумне някоя нова идея… Освен това си мисля, че ако видя работното ти място, сигурно ще ми бъде по-лесно да те разбера…

— Не съм убеден, че искам да бъда разбран — промърмори Джак.

Асансьорът ги стовари във входния вестибюл. Двамата бавно се насочиха към изхода.

— Какво ще кажеш? — вдигна глава Терез. — Не е чак толкова късно, а и едва ли ще ни отнеме кой знае колко време…

— Ама и ти си една! — въздъхна Джак. — Винаги ли получаваш това, което искаш?

— В повечето случаи — кимна Терез и се засмя. — Все пак предпочитам да мисля за себе си като за неотстъпчив човек.

— Добре — капитулира Джак. — Но после да не кажеш, че не съм те предупредил!