Робин Кук - Заплаха

— Отказахме маса в предната част на салона, защото там става течение — добави Джак.

— Много разумно — похвали го Терез. — Обстановката тук е далеч по-интимна.

— Наистина ли мислиш така? — светна лицето на Чет. Явно изобщо не му минаваше през ума, че са ги натъпкали в ъгъла като сардини.

— Излишно е да питаш, защото отдалеч личи, че е искрена — подхвърли Джак.

— Добре де, стига толкова — добродушно се усмихна Чет. — Знам, че е малко тесничко, но все пак успяхме да си намерим маса, нали?

Поръчаха вино и сухо мезе на келнера, който безшумно се беше изправил до масата. После Колийн и Чет се впуснаха в непринуден разговор, докато Терез и Джак си подхвърляха къси, наситени със сарказъм реплики. След втората чаша вино обаче започнаха да се отпускат и когато сервираха вечерята, вече разговаряха съвсем човешки.

— Нещо ново за чумата? — попита Терез.

— Само един от двата смъртни случая в „Манхатън Дженеръл“ със сигурност е причинен от чума — отвърна Джак. — Другият носи всички клинични белези на заболяването, но според мен е нещо по-различно…

— Така ли? — погледна го с интерес Терез, а вилицата със спагети спря на сантиметър от устата й. — Какво е тогава?

— Много бих искал да знам — сви рамене Джак. — Но лабораторните анализи все още не са готови…

— Радвам се, че не съм пациент на „Манхатън Дженерал“ — рече тя. — В момента там сигурно е истинска лудница! Човек като мен се чувства зле дори и в най-добрата болница, да не говорим за такива, в които има чума…

— Управата действително е много разтревожена — кимна Джак. — Ако подозренията ни се окажат верни, „Манхатън Дженерал“ ще бъде първата съвременна болница, позволила развитие на чумния бацил… Нозокомиалните инфекции са твърде неприятно явление.

— Преди да чуя за него от вас, изобщо не бях се замисляла за съществуването му — призна Терез. — Всички болници ли се изправят пред подобен проблем?

— Абсолютно — кимна Джак. — Малцина знаят, че средно между пет и десет процента от болничните пациенти стават жертва на инфекциозни заболявания по време на престоя си в съответното здравно заведение…

— Господи! — прошепна с удивление Терез. — Нямах представа, че това е толкова често срещано явление!

— Факт от ежедневието, за съжаление — обади се Чет. — Среща се в абсолютно всяка болница, независимо дали става въпрос за академична кула от слонова кост, или за малък провинциален лазарет… И нещата стават още по-лоши поради факта, че в болнични условия бактериите обикновено са резистентни на антибиотици…

— Страхотно! — иронично се усмихна Терез, помълча малко, после попита: — Все пак има ли разлика в процента на нозокомиални зарази в различните болници?

— Разбира се — кимна Чет.

— А те известни ли са на специалистите?

— И да, и не — отвърна Чет. — Според изискванията на закона, всяка болница трябва да представя отчет за процента на вътрешноболничните зарази, но тази информация рядко достига до широката публика.

— Това е цинизъм! — отсече Терез, обърна се и скрито намигна на Колийн.

— Не всичко е загубено — успокои я Чет. — Ако въпросния процент надхвърли определени граници, болницата автоматично губи акредитация и трябва да бъде затворена.

— Не е честно по отношение на обществото — поясни Терез. — Скриването на тези данни пречи на хората да правят правилен избор по отношение на здравното заведение, в което да се лекуват.

— Това е то политиката — разпери ръце Чет.

— Ужасно! — поклати глава младата жена.

— В живота няма справедливост — обади се Джак.

След десерта и кафето Чет и Колийн подхвърлиха идеята да сменят заведението и да отидат някъде, където може да се танцува. И двамата бяха единодушни, че „Чайна Клъб“ е най-доброто място в това отношение. Но Терез и Джак бяха категорично против.

— Вие вървете — подхвърли Терез, след като стана ясно, че нито тя, нито Джак ще позволят да бъдат убедени.

— Сигурна ли си? — продължително я изгледа Колийн.

— Не искаме да ви лишаваме от това удоволствие — обади се Джак.

Колийн премести очите си върху Чет, който сви рамене:

— Ами тогава да вървим…

Навън попаднаха на свободно такси. Чет и Колийн моментално скочиха в него, а Джак и Терез им помахаха за сбогом.

— Надявам се, че ще се забавляват — промърмори Терез след като колата потегли. — Аз самата не понасям подобни места. Жега, цигарен дим и оглушителна музика… Не, това решително няма нищо общо с представата ми за приятно прекарване!