Робин Кук - Заплаха

— Поговорихте си за новата рекламна кампания, така ли? — усмихна се Колийн. — Мислех, че не желаеш да споделяш с него каквото и да било, още повече, че именно той ти беше подхвърлил идеята…

— Промених решението си — отвърна Терез. — Помислих, че може би ще я хареса, тъй като става въпрос за качеството на медицинското обслужване.

— Ти си пълна с изненади — беше заключението на Колийн.

— Не виждам нищо лошо в идеята да си сверяваме часовниците с хора като Джак и Чет — тръсна глава Терез. — Те са професионалисти и мнението им може да ни бъде от полза.

— Тогава да им завъртя един телефон, а? — предложи с усмивка приятелката й.

Близо час Джак не остави слушалката. Свърза се с роднините на трите последни случая, като преди това не забрави да поиска позволението на Лори относно сестрата и съквартирантката на Джой Хестър. Не искаше колежката му да остане с впечатлението, че се бърка в работата й. Но тя го увери, че няма нищо против.

За съжаление не научи почти нищо.

Остави слушалката и впери мрачен поглед в насрещната стена. Радостната възбуда, обзела го при засичането на планинската треска, отдавна го беше напуснала. По всичко личеше, че отново удря на камък.

Резкият звън на телефона го накара да подскочи. Човекът насреща се представи като доктор Гари Екхарт, микробиолог от Градската консултативна лаборатория.

— Вие ли сте доктор Степълтън?

— Аз съм.

— Обаждам се да ви съобщя, че резултатите от Rickettsia rickettsii са положителни. Вашият пациент действително е бил болен от планинска треска. Вие ли ще докладвате на Борда по здравеопазването, или предпочитате аз да сторя това?

— Направете го вие — рече Джак. — Аз дори не зная към кого да се обърна…

— Считайте го за свършено — отвърна доктор Екхарт и прекъсна разговора.

Джак бавно остави слушалката. Потвърждението на тази диагноза беше не по-малко шокиращо от предишните две — за чума и туларемия. Просто не беше за вярване, че в рамките на някакви си три дни се сблъсква с три случая на редки инфекциозни заболявания.

При това само в Ню Йорк, напомни си мрачно той. Неволно си представи самолетите, които ежедневно изсипват хора от всички краища на света — както беше казал Калвин. Добре де, рече си той. Това наистина е вярно. Тук пристигат пътници отвсякъде, мнозина от тях положително пренасят вируси и микроби от екзотични места. Но едновременна поява на чума, туларемия и планинска треска пак представлява прекалено голямо съвпадение. Аналитичният му ум просто не можеше да приеме подобно явление за нормално и механично започна да изчислява какъв е процентът на подобна вероятност.

— Бих казал нула — промърмори полугласно той и мрачно поклати глава.

После изведнъж скочи на крака и хукна навън. Недоумението му започваше да се превръща в гняв. Беше сигурен, че става нещо странно и започваше да възприема това нещо като лична обида. Потръпващ от нетърпение, той се спусна на долния етаж, влетя в канцеларията на госпожа Санфорд и задъхано й съобщи, че иска да говори с директора.

— Страхувам се, че доктор Бингъм е зает — хладно го изгледа секретарката. — В момента се намира в сградата на градския съвет и провежда заседание с кмета и началника на полицията.

— По дяволите! — възкликна Джак. — Да не би да е преместил работното си място в шибаното кметство?!

— Има сериозни проблеми с един случай от тази сутрин — поясни неочаквано меко госпожа Санфорд. — Става въпрос за прострелян от полицията човек…

— Кога ще се върне? — все така гневно попита Джак. Постоянните отсъствия на Бингъм вече му идваха до гуша.

— Не зная — отвърна жената. — Но непременно ще му предам, че искате да говорите с него…

— А доктор Уошингтън тук ли е?

— Не. И той е на същото заседание.

— Страхотно!

— Мога ли да ви помогна с нещо друго? — хладно го изгледа госпожа Санфорд.

Джак се замисли за момент, после кимна с глава:

— С хартия. Искам да им оставя една бележка… Госпожа Санфорд мълчаливо му подаде лист машинописна хартия. Джак го грабна и написа с едри печатни букви:

ЛАГЕНТОРП ИМА ПЛАНИНСКА ТРЕСКА. Запълни реда с удивителни и въпросителни, след което добави: ГРАДСКИЯТ СЪВЕТ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Е УВЕДОМЕН ОТ ГРАДСКАТА РЕФЕРЕНТНА ЛАБОРАТОРИЯ.

Подаде листа на госпожа Санфорд, която обеща да го предаде лично на доктор Бингъм в момента, в който се появи. После жената попита къде може да го намери в случай, че директорът пожелае да разговаря с него.