Робин Кук - Криза

— Как бих могла да знам? Няколко.

— Използвала ли е термини като „секси“ или „предизвикателен“?

— Предполагам.

— Госпожице Ратнър, вие твърдите, че д-р Бауман ви бил „хвърлил око“ преди година.

— Точно така.

— Смятате ли, че това може да има нещо общо с начина ви на обличане?

— Откъде да знам.

— Споменахте, че първоначално това ви е смутило, тъй като той е бил женен.

— Истина е.

— Но преди една година д-р Бауман е бил официално разделен със съпругата си. В брака му е имало известно напрежение. Това знаело ли се е в офиса?

— Може би.

— Възможно ли е вие да сте хвърлили око на д-р Бауман, а не обратното?

— Може би подсъзнателно. Той е добре изглеждащ мъж.

— Минавала ли ви е някога мисълта, че д-р Бауман може да е податлив към предизвикателно облекло, като се има предвид, че е живеел сам?

— Не съм се замисляла.

— Госпожице Ратнър, вие твърдите, че на осми септември 2005-а година сте живеели в бостънския апартамент на д-р Бауман.

— Там живеех.

— Как се е случило? Д-р Бауман ли ви покани да се преместите при него?

— Не точно.

— Било ли е някога преместването ви предмет на разговор, в който да сте обсъждали ползите и недостатъците от него?

— Всъщност не.

— Истината е, че сте решили да се преместите по своя инициатива. Вярно ли е?

— Ами, аз оставах там всяка нощ. Защо да се плаща наем за два апартамента?

— Не отговорихте на въпроса ми. Преместили сте се в апартамента му, без да го обсъждате с него. Така ли е?

— Не се е оплаквал — озъби се Лиона. — Получаваше си го всяка вечер.

— Въпросът е дали сте се преместили при него по своя инициатива.

— Да, инициативата беше моя. А на него му хареса.

— Ще разберем това, когато д-р Бауман отговаря — каза Рандолф, докато се консултираше с бележките си. — Госпожице Ратнър, вечерта на осми септември 2005-а година, когато господин Джордан Станхоуп се е обадил заради жена си Пейшънс, казвал ли е д-р Бауман нещо за „Нютън Мемориал Хоспитал“?

— Не, не е.

— Не е казвал, че ще е по-добре да отиде до дома на Станхоуп, вместо по болницата, тъй като жилището на семейство Станхоуп е по-близо до Симфоничната зала.

— Не. Не е казвал нищо за болницата.

— Когато с д-р Бауман пристигнахте в дома на Станхоуп вие останахте ли в колата?

— Не. Д-р Бауман ме извика да вляза с него и да му помагам.

— Разбрах, че сте носили портативно устройство за електрокардиограма.

— Точно така.

— А какво се случи, когато влязохте в спалнята на госпожа Станхоуп?

— Д-р Бауман започна да преглежда госпожа Станхоуп.

— Отнасяше ли се загрижено към нея в този момент?

— Да. Каза на господин Станхоуп веднага да извика линейка.

— Разбрах, че вие сте правили изкуствено дишане на пациентката, докато той се е занимавал с останалите неща.

— Точно така. Д-р Бауман ми показа как да го правя.

— Беше ли загрижен д-р Бауман за състоянието на пациентката?

— Много загрижен. Тя беше посиняла, а зениците й бяха огромни и не реагираха.

— Разбрах, че линейката е пристигнала бързо, за да откара госпожа Станхоуп в болницата. По какъв начин вие с д-р Бауман стигнахте до болницата?

— Аз карах неговата кола. Д-р Бауман тръгна с линейката.

— Защо е тръгнал с линейката?

— Каза, че ако състоянието на госпожа Станхоуп се влоши иска да е там.

— Не сте го видели веднага, а много по-късно, след като госпожа Станхоуп е починала. Така ли е?

— Да. Той беше в спешното отделение. Беше целият опръскан с кръв.

— Беше ли обезсърчен от това, че негова пациентка е починала?

— Изглеждаше доста отчаян.

— Значи д-р Бауман е направил големи усилия, за да спаси пациентката?

— Да.

— И е паднал духом, когато всичките му усилия са се оказали безуспешни?

— Предполагам, че е бил депресиран, но не остана дълго в това настроение. Всъщност, завършихме с една дяволски хубава петъчна вечер в апартамента.

— Госпожице Ратнър, позволете ми да ви задам един личен въпрос. Правите ми впечатление на много жизнена млада жена. Изричали ли сте някога неща, които в действителност не сте мислили, когато сте били ядосана, може би, за да подчертаете чувствата си?

— Всеки го прави — призна Лиона с усмивка.

— В нощта, когато д-р Бауман е получил призовката, беше ли той разстроен?

— Много. Никога не съм го виждала толкова разстроен.

— А ядосан?

— И ядосан, да.

— При тези обстоятелства смятате ли, че е съществувала възможност той, цитирам: „да избълва“ неподходящи коментари за Пейшънс Станхоуп, особено, като се имат предвид енергичните му усилия да я спаси в онази злощастна вечер, както и всичките му ежеседмични посещения, които е правил в продължение на година преди нейната смърт?