Робин Кук - Криза

— Разбира се — кимна Джак.

— Хей, Езоп! — извика той на един друг играч. — Не ти е вечер, приятел. Няма да играеш с нас. Джак ще играе! — И той тупна Джак по гърба, след което добави: — Този човек вечно измисля някаква история. Затова му викаме Езоп!

Очертаваше се страхотен мач: не по-лош от онези, в които бе играл в Ню Йорк. Много бързо схвана, че е извадил страхотен късмет да играе в отбор с Дейвид. За повече от два часа той, Дейвид и другите трима, които Дейвид бе избрал за вечерния мач, не претърпяха загуба. Джак вече се чувстваше изтощен. Застанал извън линията, той погледна часовника си. Минаваше седем.

— Утре вечер тук ли си? — попита го Дейвид, когато той започна да събира нещата си.

— Още не знам.

— Е, ние сме тук.

— Благодаря, че ме пуснахте да играя.

— Стига, човече, ти си го заслужи.

Джак излезе извън оградата на игрището. Чувстваше краката си като гумени. Макар тениската му да бе пропита от пот в края на мача, вятърът, който духаше откъм реката бързо я беше изсушил. Крачеше бавно, с удовлетворено тяло. В продължение на няколко часа не беше мислил за нищо друго, освен за изискванията на играта, но сега реалността отново вземаше превес. Не изгаряше от нетърпение да разговаря с Лори. Утре беше четвъртък, а дори не знаеше по кое време ще може да започне аутопсията, още по-малко пък кога ще е в състояние да я завърши и да лети обратно към Ню Йорк. Знаеше, че е разбираемо да е разстроена, но нямаше представа какво трябва да й каже.

Той се приближи до колата си и понечи да я отключи. В този момент една ръка се протегна и го стисна за рамото. Той се извърна рязко и погледът му срещна дълбоко поставените очи на Франко и не особено милото му лице. Първото, което му мина през ума беше, че проклетият лют спрей е в джоба на сакото му вътре в колата.

— С теб имаме недовършена работа — изръмжа Франко.

Бяха достатъчно близо и дъхът на чесън от устата на Франко почти го повали.

— Поправка — каза Джак, като се опитваше да се измъкне. Франко го беше притиснал към колата. — Не смятам, че някога сме имали съвместна работа, така че не може да е недовършена. — Той забеляза, че отстрани зад Франко стои друг мъж.

— Нахалник! — промърмори Франко.

— Хвани го, Антонио! — нареди Франко и отстъпи назад.

Джак се опита да се шмугне между Франко и колата. С кецовете си можеше лесно да избяга от двамата главорези, въпреки умората от баскетболния мач. Но Франко се втурна напред и успя да го хване за ризата с дясната си ръка, след което го дръпна към себе си и го халоса по устата с лявата. Антонио не закъсня и го прикова отзад. Междувременно Франко вдигна ръка и се приготви да нанесе съкрушителен удар в главата му.

Но намерението му така и не успя. Вместо това едно късо парче тръба се стовари върху рамото на Франко и го накара да извика от изненада и болка. Дясната му ръка се отпусна безволево отстрани, докато вдигаше лявата към рамото, превит на две.

Тръбата се насочи сега към Антонио.

— Пусни го, човече! — каза Дейвид. Повече от дузина баскетболисти се материализираха и направиха кръг около Джак, Антонио и Франко. Няколко държаха гумени вериги, в ръцете си един стискаше бейзболна бухалка.

Антонио пусна Джак и погледна новопристигналите.

— Момчета, не вярвам да сте от квартала — произнесе Дейвид, а гласът му вече не звучеше грубо. — Езоп, претърси ги!

Езоп пристъпи напред и бързо взе пистолета на Франко, без онзи да се съпротивлява. Вторият не беше въоръжен.

— А сега, момчета, ви съветвам да се изнесете оттук — каза Дейвид, вземайки пистолета от Езоп.

— Не си мисли, че е свършило — озъби се Франко на Джак, докато двамата с Антонио се отдалечаваха.

— Уорън ме предупреди за теб — обърна се Дейвид към Джак. — Каза ми, че имаш склонност да се забъркваш в неприятности и че е трябвало да ти спасява задника не веднъж. Извади късмет, че видяхме тези типове да се навъртат наоколо, докато играехме. Каква е работата?

— Просто недоразумение — отговори уклончиво Джак и докосна с пръсти устните си. Беше усетил соления вкус на кръв.

— Ако се нуждаеш от помощ, само ми кажи. А сега не е ли по-добре да си сложиш малко лед на устата и да вземеш това оръжие? Може да ти потрябва, ако тези типове решат да те посетят вкъщи.

Джак отказа оръжието и благодари на Дейвид и на останалите, преди да се качи в колата. Първото, което направи, беше да измъкне спрея от кутията му. След това се огледа в огледалото за обратно виждане. Дясната страна на горната му устна беше подута и леко посиняла. По брадичката му се спускаше струйка съсирена кръв.