Робин Кук - Криза

— Добре — вдигна ръце Крейг. — Какво ли знам аз!

Джак бръкна в джоба на сакото си и извади телефона си. Бързо набра домашния номер на Лу Солдано. Минаваше осем, което може би беше най-подходящият момент да хване детектива, макар да се оказа, че той не си е вкъщи. Джак му остави съобщение на гласовата поща. След това му позвъни на клетъчния и се оказа, че Лу току-що е излязъл от отдел „Убийства“ в Куинс и пътува в колата си.

Джак му описа накратко с какво се занимава в момента. Завърши с това, че в момента е със сестра си и децата и си задават въпроса дали трябва да уведомяват полицията за инцидента или не.

— Такъв въпрос изобщо не стои — каза Лу без колебание. — Незабавно да се обадят в полицията.

— Безпокоят се, че полицията в Нютън може би не е в състояние да прецени риска.

— Казваш, че в момента си с тях, така ли?

— Да, заедно сме.

— Пусни ме на спикерфона!

Джак изпълни молбата му и протегна телефона пред себе си. Лу се представи набързо, изказа съчувствието си за сполетялото ги изпитание и продължи:

— Имам много добър приятел в Бостънското полицейско управление. Работили сме заедно преди време. Човекът е много опитен в областта на престъпления от всякакъв характер, включително и на такова, жертва на което сте вие в момента. Ще му се обадя и ще го помоля да се заеме лично. Живее някъде в Западен Нютън. Сигурен съм, че познава момчетата от вашето полицейско управление. Мога да му звънна веднага. Казва се Лиъм Фланаган. Страхотен е. И нека ви кажа нещо: децата ви ще са в по-голям риск, ако не съобщите за инцидента. Знам го от опит.

Алексис погледна Крейг.

— Мисля, че трябва да се съгласим с него.

— Добре — въздъхна той с известна неохота.

— Чу ли това? — попита Джак.

— Чух — потвърди детективът отсреща. — Задействам се веднага.

— Разчитам на теб, Лу — каза Джак, затвори спикерфона, извини се на семейство Бауман и излезе в коридора, така че да не го чуват отвътре. — Лу, когато говориш с Фланаган, виж дали не може да ми даде оръжие.

— Оръжие? — възкликна Лу. — Трябва да иска разрешение отгоре.

— Провери дали е възможно. Чувствам се по-уязвим от обикновено.

— Разрешителното ти валидно ли е?

— Да, за Ню Йорк. Минал съм през официална подготовка и всичко останало. Ти ме накара да го направя. Но никога не съм притежавал пистолет.

— Ще видя какво мога да направя.

— Когато Джак затвори телефона, звънецът на входната врата иззвъня. Алексис бързо мина покрай него.

— Сигурно са родителите на Крейг — каза тя. Но грешеше. Беше Рандолф Бингъм, облечен небрежно, но елегантен, както винаги.

— Крейг готов ли е за репетицията си? — осведоми се той, забелязвайки изненадата на Алексис. — Той ме очаква.

Алексис се смути.

— Репетиция? — вдигна вежди тя.

— Да. Крейг ще дава показания сутринта и се уговорихме да направим предварително репетиция.

— Заповядай — покани го Алексис, като се опита да прикрие объркването си.

Рандолф забеляза шортите и мръсната, изцапана с кръв тениска на Джак, но не каза нищо, когато Алексис го въведе в дневната. Разказаха и на него какво се е случило следобеда. Мекото му, спокойно изражение ставаше все по-тревожно и мрачно.

— Децата прегледани ли са от лекар? — попита той.

— Само от Крейг — отвърна Алексис. — Не сме се обаждали на педиатъра им.

Рандолф погледна към Крейг.

— Мога да помоля за продължение на делото, ако желаеш.

— Какви са шансовете съдията да отстъпи?

— Няма как да знаем. Всичко зависи от личната преценка на съдия Дейвидсън.

— За да съм честен, мисля, че е по-добре този кошмар да свършва колкото се може по-бързо. — Така и за децата е най-сигурно.

— Както искаш — кимна адвокатът. — Предполагам, че вече си се обадил в полицията?

Алексис и Крейг си размениха погледи. В този момент в стаята влезе Джак.

— Ще го направят всеки момент — каза той и бързо обясни плана. После спомена предположението си, че Тони Фасано има нещо общо с цялата тази работа, още повече че го бе заплашил, че ще стане „история“, ако се захване да прави аутопсия.

— Това си е чисто нападение — каза Рандолф. — Можете да повдигнете обвинение.

— Нещата са малко по-сложни — отвърна Джак. — Единственият свидетел беше приятелят на Фасано, когото ритнах, след като той ме удари. Лично аз не възнамерявам да повдигам обвинение.

— Има ли някакво доказателство, че Тони Фасано стои зад днешното престъпно деяние? — попита Рандолф.

— Доказателства няма — въздъхна Крейг. — Дъщерите ми смятат, че могат да разпознаят гласа на човека, макар да не са напълно сигурни.