Робин Кук - Криза

— Ако съществува какъвто и да е риск, аз съм против — каза Крейг. — Но ние смятаме, че рискът може да бъде елиминиран.

— Обадихте ли се в полицията? — попита ги Джак.

— Не, не сме — отвърна Алексис. — Това е втората част на съобщението: никаква аутопсия, никаква полиция.

— Трябва да се обадите в полицията — настоя Джак, но думите му прозвучаха неуверено, тъй като той самият не бе съобщил за сблъсъка си с Фасано и другите предишния ден, както и за станалото преди малко.

— Обмисляме възможностите — обясни Крейг. — Говорихме за това с момичетата. Ще се преместят при баба си и дядо си за няколко дни, докато процесът свърши. Майка ми и баща ми живеят в Лоурънс, Масачузетс и вече пътуват за насам, за да ги вземат.

— Аз може би също трябва да отида с тях — каза Алексис.

— Не трябва да го правиш, мамо — обади се Трейси за първи път. — Ще сме на сигурно при баба.

— Никой няма да знае къде са децата — обясни Крейг. — Няма да ходят на училище, поне до края на тази седмица, а може би и до края на годината, тъй като и без това остават броени дни до завършването. Обещаха да не използват клетъчните си телефони и да не съобщават на никого къде се намират.

Джак кимна, но не знаеше с кое да се съгласи. Имаше чувството, че получава объркани послания. Нямаше начин рискът за децата да бъде напълно елиминиран. Безпокоеше се, че заради стреса от делото Алексис и Крейг може би не могат да разсъждават ясно. Беше убеден обаче, че полицията трябва да бъде уведомена.

— Слушайте — прочисти той гърлото си. — Единственият човек, който може да стои зад цялата тази работа, е Тони Фасано и приятелчетата му.

— И ние мислим така — съгласи се Крейг. — Но всичко изглежда до такава степен користно, че се опитваме да държим мозъците си нащрек. Единственото, което ме изненада донякъде на процеса, е неприязънта на колегите ми към обслужващата ми практика. Това ме кара да се замисля над реторичния ти въпрос от миналата вечер дали няма някакъв заговор.

Джак бързо обмисли идеята и макар теоретично да можеше да се допусне сценарий за заговор, шансовете това да се окаже истина бяха нищожни. Тони Фасано и приятелчетата му изглеждаха много по-вероятни, още повече, че Тони вече го бе заплашил.

— Не знам дали забелязахте — докосна той леко подутата си устна.

— Трудно е да бъде пропуснато — обади се Алексис. — От баскетбола ли е?

— Смятах така да ви го представя — призна той. — Но имахме нов сблъсък с приятеля на Тони, Франко. Започва да се превръща в нещо като всекидневен ритуал.

— Това животно! — изруга Крейг.

— Добре ли си? — разтревожи се Алексис.

— По-добре, отколкото ако не бяха дошли навреме новите ми приятели от баскетболното игрище. Франко имаше съучастник.

— Мили боже! — въздъхна Алексис. — Съжалявам, че си се забъркал в това.

— Поемам си отговорността — вдигна ръце Джак. — И не търся съчувствие. Това, което се опитвам да кажа е, че вероятно Франко и останалите стоят зад случилото се тук. Искам да кажа, че полицията трябва да бъде уведомена и за двата инцидента.

— Можеш да съобщиш на полицията за твоя проблем — предложи Крейг. — Но не желая да залагам на карта сигурността на децата си. Не мисля, че полицията може да направи каквото и да било. Хората, които са дошли тук, са били професионалисти със скиорски маски, безлични работни дрехи и са носили ръкавици. Полицията в Нютън няма опит с подобен сорт неща. Това тук си е едно спокойно сателитно градче.

— Не съм съгласен — възрази Джак. — Сигурен съм, че местната полиция се е сблъсквала с много повече неща, отколкото си представяте и криминолозите могат да свършат страхотна работа. Идея си нямате какво биха могли да открият. Може да свържат това събитие с някакво друго. Могат да поставят наблюдение. Ако не съобщите за инцидента, превръщате се в играчка в ръцете на онзи, който стои зад цялата тази работа. Позволявате да ви изнудват.

— Разбира се, че ни изнудват — извика Крейг. — Господи, човече! Да не мислиш, че сме толкова глупави?

— По-спокойно, Крейг — намеси се Алексис и прегърна Трейси, която седеше до нея.

— Имам предложение — продължи Джак. — Имам много добър приятел в Ню Йорк, който е старши детектив в Нюйоркската градска полиция. Мога да му се обадя и да го попитаме какво трябва да направим.

— Не искам да ме принуждават — каза Крейг.

— Никой няма да те принуждава — сопна му се Джак. — Гарантирам ти.

— Мисля, че ще е добре Джак да му се обади — каза Алексис.