Робин Кук - Криза

Съдия Дейвидсън свали очилата си и се взря в Тони.

— Отклонявате се, синко. Насоката, която сте поели, свързана ли е със специфичните твърдения за допусната лекарска небрежност?

— Абсолютно, Ваша чест.

— Вие, ведно със случая на клиента ви, ще попаднете в небрано лозе, ако не е така. Възражението се отхвърля. Продължете.

— Благодаря, Ваша чест — каза Тони, преди да се обърне отново към заседателите. В нощта на пети септември 2005-а година, когато Пейшънс Станхоуп ненавременно се е споминала, д-р Крейг Бауман не е бил в шикозния си апартамент в Нютън сред скъпото си семейство. Съвсем не! Ще чуете от свидетелка, която е била негова служителка и любовница, че той е бил с нея в градското им любовно гнездо.

— Възражение! — извика Рандолф с неподозирана сила.

— Подвеждане на журито и слухове. Не мога да позволя подобен речник.

Крейг почувства как се изчервява. Прииска му се да се обърне и да срещне очите на Алексис, но не можа да се застави да го направи, не и с унижението, което изпитваше.

— Приема се! Моля, придържайте се към фактите без подстрекателски изявления, докато не са се изказали свидетелите.

— Разбира се, Ваша чест. Просто ми е трудно да сдържа емоциите си.

— Ако не се справите, ще го приема като неуважение към съда.

— Разбрано — кимна Тони и се обърна отново към журито. — Това, което ще чуете от свидетелската скамейка е, че стилът на живот на д-р Бауман драматично се е променил.

— Възражение! — обади се Рандолф. — Частният живот на клиента ми няма отношение към обсъжданата тема. Това е дело за медицинска небрежност.

— Мили боже! — възкликна съдия Дейвидсън с огорчение.

— Адвокатите на двете страни, моля, приближете се.

Рандолф и Тони покорно се приближиха до съдийската ложа, на достатъчно разстояние както от заседателите, така и от съдебния репортер.

— Така както е тръгнало, се очертава този процес да се точи година — промърмори съдията. — Целият ми месечен график ще отиде на кино.

— Не мога да позволя този фарс да продължава — погледна го настоятелно Рандолф. — Това е в ущърб на клиента ми.

— Започвам да губя мисълта си с всичките тези прекъсвания — оплака се Тони.

— Млъкнете! Не искам да слушам повече никакви оплаквания от никого. Господин Фасано, дайте ми някакво оправдание за това отклонение от съответните медицински факти.

— Лекарят е решил да направи домашно посещение на починалата, вместо да се съгласи с искането на ищеца съпругата му да бъде директно откарана в болницата; както и самият лекар ще потвърди, той е подозирал сърдечна криза.

— И какво? — попита съдия Дейвидсън. — Предполагам, че докторът се е отзовал на спешното повикване без излишно закъснение.

— Ще се съгласим с това, но д-р Бауман е започнал да прави домашни визити едва след настъпването на кризата на средната възраст или „пробуждането“ си, както го нарича той, приблизително по което време се заселва в града с любовницата си. Моите експерти ще свидетелстват, че закъснението, предизвикано от, домашното посещение, е било критично за починалата.

Съдия Дейвидсън се замисли и разсеяно прехапа устни, така че сега мустаците му достигаха до брадата.

— Животът и нагласата на лекуващия лекар не могат да бъдат предмет на съдебен процес за лекарска небрежност — заяви Рандолф. — От гледна точка на закона въпросът е единствено дали е имало отклонение от медицинския стандарт, което да причини наказуема телесна повреда.

— Като цяло сте прав, но смятам, че господин Фасано също изтъква валиден аргумент, стига да се потвърди от останалите свидетели. Можете ли да сте напълно сигурен?

— Абсолютно — заяви Тони.

— В такъв случай съдебното жури ще има думата по въпроса. Възражението се отхвърля. Господин Фасано, можете да продължите, но отново ви предупреждавам да си мерите думите.

— Благодаря, Ваша чест.

Рандолф се върна на мястото си видимо раздразнен.

— Ще трябва да изчакаме да отмине бурята — рече той. — Съдията позволява на Фасано необичайна свобода. Но пък от друга страна, това ще добави материал за обжалването, ако в крайна сметка се окаже, че ищецът има право.

Крейг му кимна, но фактът, че Рандолф за пръв път допускаше, че процесът може да завърши зле, увеличи и без това нарастващото му униние и песимизъм.

— Докъде бях стигнал? — попита Тони, след като се върна на подиума. Той набързо прелисти бележките си и нагласи дължината на ръкавите си така, че да се подават само крайчетата им, откривайки масивния златен часовник. — В трети клас за пръв път установих колко неприятно е да се говори пред публика и ви уверявам, че оттогава не съм се променил особено. Така че се надявам да сте снизходителни — обърна се той към журито. — Ще представим доказателства, че професионалният живот на д-р Бауман рязко се е променил преди около две години. Първоначално той е имал традиционната амбулаторна практика. След това обаче е настъпила промяна. Той постъпил и постепенно се издигнал до важен пост в печелившо сдружение на домашни лекари.