Робин Кук - Криза

Докато за Крейг показанията на експертите бяха обида, адвокатът му ги прие като напредък по случая. Това, което тревожеше Крейг бе, че тези лекари бяха уважавани негови колеги и готовността им да свидетелстват бе явна критика на работата му като лекар. Това се отнасяше особено силно за д-р Херман Бауман, който бе негов наставник в медицинското училище и се грижеше за него по време на стажа му. Именно неговата критика го засегна най-силно, тъй като точно той бе човекът, който бе насърчавал Крейг като студент. И сякаш за да станат нещата още по-лоши, Крейг не беше в състояние да привлече никой местен колега да свидетелства в негова полза.

Колкото и отчайващи да бяха показанията на колегите му, неговите собствени показания бяха далеч по-обезпокоителни. Дори сам ги намираше за най-досадното и нещастно преживяване в живота си до този момент, особено след като Тони Фасано разтегна заседанието с два дни като своеобразна демонстрация. Рандолф беше предвидил спънките и се беше опитал да го подготви. Беше посъветвал Крейг да се запъва след задаването на въпрос, в случай че възражението се е приело — да мисли известно време за отклоняването на въпроса, преди да отговаря, да избягва да казва неща, за които не е питан и най-важното — да не изглежда високомерен и да не влиза в спор. Беше казал, че не може да даде по-конкретни съвети, тъй като никога преди не е заставал срещу Тони Фасано главно защото Фасано за първи път поемаше дело за лекарска небрежност.

Даването на показания се беше състояло в шикозния офис на Рандолф на „Стейт стрийт“ с великолепен изглед към бостънското пристанище. Първоначално Тони беше умерен, не особено любезен, но не и нападателен. Този човек беше забавен като актьор. Дори беше пуснал няколко пиперливи шеги извън протокола, макар че само съдебният репортер се беше изкикотил. Но скоро актьорът бе заменен от кавгаджията. Когато той започна да нанася удари и да обвинява, излагайки на показ подробности от професионалния и личния живот на Крейг, и без това слабите защитни сили на Крейг бяха разбити. Рандолф възразяваше, когато бе възможно, дори предложи прекъсване на няколко пъти, но Крейг бе достигнал до състояние, в което не чуваше вече нищо. Макар, че бе предупреден да не се страхува, той изпитваше непреодолим ужас и започна да нарушава и игнорира всички съвети и препоръки, които адвокатът му му беше дал. Но най-лошото се беше случило в ранния следобед на втория ден. Макар по време на обяда Рандолф да го беше предупредил да не губи контрол, Крейг бързо скочи в същия капан, предизвикан от нелепите твърдения на Тони.

— Почакайте малко — беше се озъбил Крейг. — Нека ви кажа нещо.

— Заповядайте — отвърна му Тони. — Целият съм слух.

— Направил съм някои грешки в професионалния си живот. Няма лекар, който да не е правил. Но Пейшънс Станхоуп не беше една от тях! Няма начин!

— Нима? — изгледа го надменно онзи. — Какво разбирате под „грешки“?

— Мисля, че ще е по-умно да спрем тук — опита се да ги прекъсне Рандолф.

— Не се нуждая от прекъсване, по дяволите! — извика Крейг. — Искам този задник да се опита поне за миг да разбере какво е да си лекар: да общуваш всеки божи ден с болни хора, а така също с хипохондрици.

— Но нашата цел не е да обучаваме господин Фасано — каза Рандолф. — Няма значение какво вярва той.

— Грешка е, когато направиш нещо глупаво — игнорира Крейг адвоката си и се наведе напред, приближавайки лице към Тони, — например да отрежеш нещо по грешка, когато си изтощен, а те чакат още десет души за преглед, или пък забравиш да назначиш изследване, за което знаеш, че е наложително, защото внезапно е изскочило нещо спешно.

— Или да направиш глупаво домашно посещение, вместо да закараш сериозно болен пациент, който се бори за всяка глътка въздух, в болницата, за да можеш да отидеш навреме на симфоничен концерт?

Вратата на мъжката тоалетна се блъсна с трясък и върна Крейг в настоящето. Той излезе, изми ръцете си и се взря в огледалото. Примига няколко пъти срещу отражението си. Видът му в момента бе определено по-лош, отколкото когато за първи път започна да ходи на фитнес, а не виждаше начин това да се подобри в близко бъдеще, поне докато траеше процесът. Очертаваше се дълга, стресираща седмица, особено като се има предвид нещастното му изпълнение при даването на показания.

Крейг се върна в съдебната зала и седна на мястото си. Съдебните заседатели бяха определени. Съдия Дейвидсън им бе дал предварителните инструкции.