Робин Кук - Криза

— Готов ли е ищецът? — попита съдията. Той вече беше казал на журито, че процедурите ще започнат с изявлението на адвоката на ищеца.

— Един момент, Ваша чест — надигна се Тони. Той се наведе и размени няколко думи шепнешком с асистентката си, госпожа Релф. Тя кимаше, докато го слушаше, след което му подаде сноп бележки.

Крейг се огледа и се опита да установи зрителен контакт с някои от съдебните заседатели, както го бе посъветвал Рандолф. Имаше един пожарникар в безукорно бяла тениска, с яки мускули; група домакини, очевидно възбудени от цялата тази суетня; пенсионирана учителка с боядисана в синьо коса, типичната средностатистическа баба; дебел водопроводчик в джинси и мръсна тениска бе подпрял крака си в парапета на ложата на съдебните заседатели. До него, в пълен контраст, седеше добре облечен млад мъж с ръждивокафяво раирано сако, от чието малко джобче се подаваше триъгълничето на яркочервена кърпичка. От другата му страна се мъдреше старомодна азиатка, медицинска сестра, отпуснала ръце в скута си. Следваха двама бизнесмени в костюми от полиестер, които очевидно скучаеха и изпитваха раздразнение, че са били привикани да изпълнят гражданския си дълг. Непосредствено зад тях седеше значително по-състоятелен борсов агент.

Крейг почувства надигащо се отчаяние, докато очите му се местеха от лице на лице. С изключение на азиатката, никой не отвърна на погледа му. Помисли си, че съществуват минимални шансове някой от тези хора, може би без сестрата, да е наясно с това какво е да си лекар в днешно време. А в съчетание със свидетелските показания на Лиона, шансовете за успех в най-добрия случай изглеждаха далечни. Като се добавеха и изминалите ужасни осем месеца в изолация и безсъние, причинено от непрекъснатото превъртане в съзнанието на цялата афера — положението беше отчайващо. Той усещаше, че цялата тази история му бе отнела самоуважението, чувството за справедливост, неговата самоувереност и дори страстта му към медицината. Докато седеше и наблюдаваше съдебните заседатели, той се зачуди дали някога изобщо щеше да е в състояние да работи отново като лекар.

Бостън, Масачузетс

Понеделник, 5 юни 2006 г.

10:55 сутринта

Тони Фасано хвана ръбовете на катедрата. Напомадената му зализана коса имаше впечатляваща лъскавина. Големият диамант на златния му пръстен хвърляше отблясъци на слънчевата светлина. Копчетата му за ръкавели допълваха достойно цялостната картина. Независимо от сравнително ниския ръст, боксьорската му стойка изглеждаше внушителна и силният му, мургав тен излъчваше здраве въпреки мръсножълтеникавите стени на залата.

След като замъкна един брадясал, странен субект до оградения с месингови пръчки подиум, той започна уводното си изявление.

— Дами и господа съдебни заседатели, искам да изразя личната си признателност, че сте дошли да подкрепите моя клиент, Джордан Станхоуп, в съда.

Тони направи пауза, за да погледне към Джордан, който остана невъзмутим и неподвижен като манекен. Беше облечен безукорно в тъмен костюм с назъбена бяла кърпичка в малкото джобче, подпрял поддържаните си ръце пред себе си с безизразно изражение.

Като се огледа наоколо, Тони насочи погледа си отново към заседателите. Сега той изразяваше безутешност.

— Господин Станхоуп бе в дълбока скръб, едва се съвзе след неочакваната кончина преди осем месеца на любимата си предана съпруга и вярна спътница в живота, Пейшънс Станхоуп. Беше трагедия, която не биваше да се случи и не би се случила, ако не беше този нечестен, небрежен и злоупотребяващ с положението си клиент на моя опонент, д-р Крейг М. Бауман.

Крейг инстинктивно се стегна.

— Как можа да изрече това този кучи син? — обърна се той шепнешком към адвоката си. — Мислех, че съдът е този, който трябва да се произнесе.

— Наистина е така. Позволява си да изказва твърдения и се държи подстрекателски. За съжаление, репутацията му е такава.

— Сега — продължи Тони, посочвайки към тавана с показалец, — преди да докажа с реални факти онова, което току-що казах, ще ви призная нещо. Не съм завършил Харвард, както моя уважаем колега опонент. Аз съм едно градско момче от Норд енд и понякога не мога да говоря толкова възвишено.

Водопроводчикът се изхили открито, а двамата бизнесмени пуснаха по една крива усмивка, въпреки видимото си раздразнение.

— Но ще се опитам — добави Тони. — И ако поне малко ви е грижа за онова, за което сте тук, ще ме разберете.