Робин Кук - Криза

Цупенето на Трейси бе засегнало Крейг, но то беше нищо в сравнение с проблемите, които имаше с Лиона. Като отхвърлена любовница тя бе станала отмъстителна, особено когато се оказа, че трябва да си търси друг апартамент. Лошото й отношение разваляше атмосферата в офиса и Крейг се чувстваше като между чука и наковалнята. Не можеше да си позволи да я уволни поради страх от обвинение в сексуална дискриминация и то в момент, когато го обвиняваха в професионална небрежност, така че се държеше с нея по възможно най-добрия начин. Защо не напуснеше по свое желание, той нямаше никаква представа, още повече, че се водеше открита война между нея и дуото Марлин и Дарлин. Всеки ден избухваше поредният скандал между тях, и двете заплашваха да напуснат. Но той не можеше да позволи това да се случи, тъй като се нуждаеше от тях повече от всеки друг път. Емоционално и физически изтощен от съдебния процес, той с върховни усилия на волята се опитваше да си върши работата. Не можеше да се концентрира и започна да гледа на всеки пациент като на потенциален обвинител. От деня, в който му връчиха призовката, страдаше от пристъпи на безпокойство, което изостряше проблемите на свръхчувствителната му храносмилателна система, причинявайки му киселини и разстройство. Като последица от всичко се появи и безсънието, което го принуди да взема приспивателни, които го караха да се чувства замаян на сутринта. Около него беше пълна каша. Единственото хубаво беше, че не качи килограмите, които беше свалил във фитнес залата, благодарение на липсата си на апетит. От друга страна лицето му отново стана подпухнало, с жълтеникав оттенък, подсилен от хлътналите очи и тъмните кръгове около тях. Стомахът отново го сви и той излезе до тоалетната.

Доколкото отвратителното поведение на Лиона в офиса целеше да усложнява живота му, то бе търсен от нея ефект върху съдебното дело. Първият намек за беда бе появата й в списъка със свидетели на Тони Фасано. Но докъде чак можеше да стигне стана ясно едва по време на показанията й, което беше болезнено за Крейг, тъй като бе принуден да види дълбочината на гнева й, когато го унижи, описвайки насмешливо липсата му на смелост.

Преди показанията Крейг беше признал пред Рандолф подробностите от връзката си с Лиона, така че адвокатът му знаеше какво да очаква и какви въпроси да зададе. Беше предупреден също така колко безотговорно словоохотлив е бил по отношение смъртта на пациентката си в нощта на връчването на призовката. Дали от злоба или просто имаше добра памет, Лиона беше съобщила всичко, казано от Крейг за Пейшънс Станхоуп, включително, че мрази тази жена, че я е наричал хипохондрична кучка и твърдението му, че смъртта й била истинско избавление за всички. След тези разкрития дори несекващият оптимизъм на Рандолф за крайния изход на делото се разклати. Когато двамата с Крейг напуснаха офиса на Фасано на втория етаж на „Хановър стрийт“ в северен Бостън, Рандолф беше по-неразговорлив и мрачен от обикновено.

— Тя няма да ми помогне по делото, нали? — беше попитал Крейг, като напразно се надяваше страховете му да не се сбъднат.

— Надявам се това да е единствената изненада, която имаш за мен — отвърна Рандолф. — Бъбривостта ти успя да усложни достатъчно нещата. Моля те, кажи ми, че не си говорил по подобен начин пред никого другиго.

— Не съм.

— Слава богу!

Когато се качиха в чакащата ги кола, Крейг призна пред себе си, че презира отношението му на превъзходство, макар че по-късно щеше да разбере, че онова, което мрази, е зависимостта, която го свърза с адвоката. Винаги се бе възприемал като самостоятелен човек, който се бори сам срещу препятствията по пътя си. До този момент. Сега не можеше да се справи сам. Нуждаеше се от него и в резултат чувствата му се люшкаха напред назад в месеците преди процеса, в зависимост от това как се развиват нещата.

Крейг разбра, че Рандолф е раздразнен, когато Тони използва своя последен предупредителен удар и отстрани от процеса един от свидетелите — управител на частна болница. Рандолф започна да барабани с пръсти по жълтия си бележник. В отговор на това той пък отхвърли бездомника с огромната тениска.

Крейг се замисли отново за показанията на Лиона и въпреки, че бяха може би най-лошите показания за крайния изход на делото, те не бяха най-лошото от емоционална гледна точка. Тази съмнителна чест се падаше на собствените му показания и на показанията на експертите на Тони Фасано. За ужас на Крейг, Тони безпроблемно бе намерил местни експерти, които да се съгласят да свидетелстват и списъкът беше впечатляващ. Всички те бяха хора, които той познаваше, и които го познаваха. Първият, дал показания, бе кардиоложката, която му помагаше при опитите за реанимиране. Казваше се д-р Мадлин Марди. Втори беше д-р Уилям Тардоф, шеф на кардиологията в „Нютън Мемориал Хоспитал“, а третият — което бе най-обидно за него — бе д-р Херман Браун, шеф на кардиологията в Харвардското медицинско училище. И тримата потвърдиха, че първите минути след сърдечен удар са най-критични по отношение на оцеляването. Единодушни бяха също, че обикновено в такива случаи пациентът трябва да бъде изпратен в болница колкото е възможно по-бързо и всяко забавяне би било проява на безотговорност. Макар и тримата да изразиха мнението, че при инфаркт на миокарда няма защо да се прави домашно посещение, Рандолф успя да ги накара да повярват, че Крейг не е знаел, че пациентката страда от сърдечен проблем, преди да я посети. Двама от експертите се съгласиха, че Крейг е проявил готовност да направи визита на пациентката, макар и да не е знаел каква е диагнозата.