Робин Кук - Криза

— Ами Алън? Да не би да ти се е обаждал?

— Няколко пъти, за да съм точна. Но това е добре. Колкото повече слушам гласа му, толкова по-лесно ми е да се откъсна от старите спомени и да забравя гнева си.

— Той стигнал ли е до нещо?

— Не, за съжаление. Явно се опитва да ме впечатли, но знаеш ли? Няма случай, в който да направи нещо калпаво. Още от колежа знам, че е умен и че има специализации по химия, математика и физика, но не знаех, че е отишъл в МИТ, за да прави докторат. А това изисква по-големи способности, отколкото медицинското училище, където главното е постоянството.

— Каза ли ти поне какво е изключил?

— Повечето от обичайните кардиотоксични агенти. Освен това ми обясни някои трикове, които е използвал. Балсамиращите химикали затрудняват нещата с тъканните проби от сърцето и черния дроб, затова той се е съсредоточил върху течностите, където замърсяването е по-малко.

— Какво общо имат всичките тези учебници?

— Заех се да си припомня кардиотоксичните агенти, много от които, както научих, могат да причинят сърдечна криза или най-малкото да нарушат работата на сърдечния мускул, така че клинично да изглежда като криза, въпреки че запушване на сърдечните съдове няма. Което всъщност двамата с теб установихме при аутопсията. И което открих в замразените секции, които бяхме оцветили. Погледнах два слайда, след като ти излезе. Капилярите изглеждаха нормални. Оставих единия слайд в микроскопа в офиса, така че ако искаш можеш да му хвърлиш един поглед.

— Вярвам ти напълно — каза Джак.

— После преминах от чисто кардиотоксичните агенти към невротоксичните, тъй като много от тях действат по двата начина. Нямаш представа колко е интересно, особено като го свържеш с биотероризма.

— Чете ли показанията? — попита я Джак. Искаше му се да върне разговора на темата.

— Хей, не си се бавил чак толкова дълго. Мисля, че съм свършила доста работа. Дай ми да си почина!

— Времето ни изтича. Трябва да сме концентрирани.

— Концентрирана съм, човече — сопна му се Латаша. — Не съм си губила времето да уча неща, които всъщност вече знам!

Джак потърка лице, за да прогони умората, която му пречеше да мисли. Нямаше намерение да обижда Латаша.

— Къде казваш, че са диетичните коли? — попита той. — Май имам нужда от малко кофеин.

Тя посочи към коридора.

— В закусвалнята долу има автомат за продажба на напитки.

Когато металната кутийка изтрака в отвора на машината, Джак подскочи. Беше уморен, но в същото време напрегнат, без да знае защо. Може би, защото времето се изнизваше с шеметна скорост, а още нищо не бе ясно. Може би, защото се страхуваше от връщането си в Ню Йорк, а може би и заради двете. След като отвори кутийката, Джак се поколеба дали в сегашното му напрегнато състояние кофеинът е най-подходящото нещо? Но колебанието му не трая дълго и след малко той вече седеше на стола срещу Латаша, отпивайки от газираната течност.

— Още не съм прочела всички показания от начало до край — каза тя, — но ги прелистих, за да направя списък със симптомите на Пейшънс.

— Сериозно? — вдигна вежди Джак, видимо заинтересован. — Точно това се канех да направя.

— Предположих, още повече че го спомена, преди да се отправиш на злощастното си посещение към предградията.

— Къде е? — попита той.

Латаша сбърчи чело, докато разлистваше материалите, пръснати на масата пред нея. Най-сетне откри защипаните с кламер жълти листи, които търсеше, и му ги подаде.

Той отново се отпусна на стола. Симптомите бяха разделени на две основни групи: сутринта на осми септември и в късния следобед и ранната вечер. Първата група включваше коремни болки, засилваща се кашлица, горещи вълни, силна хрема, безсъние, главоболие, газове и обща тревожност. Във втората група попадаха болки в гърдите, посиняване, неспособност за говорене, главоболие, затруднено движение, трудности при седене, скованост, гадене с повръщане и обща слабост.

— Това ли е всичко? — Джак размаха листовете.

— Да не би да ти се струва малко? Прилича на повечето от пациентите ми през третата година в медицинското училище.

— Просто исках да съм сигурен, че всичките тези симптоми са споменати в показанията.

— Това са всичките, които успях да открия.

— Да се споменава някъде за обилно потене?

— Не, не намерих такова нещо, макар специално да търсих.

— Аз също — кимна Джак. — Потенето е толкова типично за сърдечна криза, че направо не повярвах, когато не го открих при първото четене. Реших, че съм го пропуснал по някакъв начин.