Робин Кук: Криза

Погледът му отново се върна върху листовете. Бедата беше, че се създаваше впечатлението, че всички симптоми са еднакво важни и това правеше трудно да се прецени доколко всеки от тях има отношение към клиничното състояние на болната. Сковаността, например, не означаваше нищо без описание на локализация, обхват и продължителност и дали се има предвид липса на усещане, с други думи — парализа. По тази причина Джак не можеше да реши дали сковаността е с неврологичен или кардиоваскуларен произход.

— Знаеш ли кое ми се видя най-интересно в токсикологията? — каза Латаша, докато се ровеше в един дебел учебник.

— Не. Какво? — попита Джак разсеяно. В момента се опитваше да реши дали трябва да прочете отново показанията и да види как са окачествени споменатите симптоми.

— Влечугите — отвърна тя. — Питам се как се появява отровата им и защо е толкова различна по сила.

— Любопитно е, да — промърмори той, отвори показанията на Джордан и започна да прелиства страниците, за да намери онази част, която се отнасяше до събитията от осми септември.

— Съществуват два вида змии, чиято отрова съдържа много силен специфичен кардиотоксин, способен да причини директна миокардна некроза. Можеш ли да си представиш какво би направил на ниво сърдечни биомаркери?

— Сериозно? — Този път гласът на Джак прозвуча с внезапен интерес. — И какви са тези змии?

Латаша се пресегна към разтворения учебник по токсикология и го побутна към него, след което му посочи имената на двата вида змии в таблица, сравняваща силата на отровата им.

— Гърмящата змия от пустинята Мохаве и южната тихоокеанска гърмяща змия.

Джак се взря в таблицата. Двете змии бяха едни от най-отровните, изброени в списъка.

— Много интересно — кимна той. Интересът му изчезна така бързо, както се беше появил. Той побутна учебника обратно. — Само дето не става дума за отравяне. Пейшънс не е била ухапана от гърмяща змия.

— Знам. — Латаша взе учебника. — Просто четох за отровите, за да придобия представа за различните видове съединения, за които трябва да мисля. Искам да кажа, че ние търсим кардиотоксични.

— Аха — измърмори Джак. Беше се върнал към показанията и беше открил онази част, която търсеше. Той зачете съсредоточено.

— Всъщност, най-интересните отровни животни са група амфибии — продължи Латаша.

— Наистина — произнесе Джак, без изобщо да слуша. Беше прочел за коремната болка. Джордан беше казал, че е ниско, по-силно отляво, отколкото отдясно. Джак поправи записките на Латаша върху жълтия лист.

— Обаче колумбийските отровни копиеносни жаби държат първенството — продължи Латаша. — И имат мигновен ефект върху сърдечния мускул. Чувал ли си за батрахотоксин?

— Смътно — отвърна Джак. Беше намерил забележката за сковаността и от описанията на Джордан ставаше ясно, че не е било липса на усещане, а парализа, която е засягала ръцете и краката. Джак записа информацията върху жълтия лист.

— Най-лошата от всички отрови. Когато батрахотоксинът влезе в контакт със сърдечния мускул, той спира мигновено цялата му дейност. — Латаша щракна с пръсти. — В един момент сърдечните миоцити се съкращават, а в следващия, след вкарването на няколко молекули батрахотоксин, са блокирани напълно. Представяш ли си?

— Трудно е да се повярва — съгласи се Джак. Той намери пасажа, в който Джордан казваше, че Пейшънс имала чувството, че се откъсва от земята и се носи във въздуха. Побърза да си запише и тази информация.

— Отровата е по-скоро стероиден алкалоид, отколкото полипептид, каквото и да значи това. Открита е в няколко вида жаби, но онази, която е с най-висока концентрация, е наречена Phyllobates terribilis. Подходящо име, като се има предвид, че една малка жаба има достатъчно батрахотоксин, за да убие сто човека. Не е ли стряскащо?

В момента Джак четеше онази част, в която Джордан описваше слабостта на съпругата си, която както ставаше ясно, не се отнасяше просто до намаляване дейността на някоя мускулна група. Проблемът беше по-скоро общ. Беше започнал с трудно вървене и бе стигнал до там, болната да не може да стои седнала дори за малко. Той си записа и това.

— Има още нещо, което би трябвало да знаеш за батрахотоксина, ако още не го знаеш. На молекулярно равнище действа като деполяризира електрическите мембрани като сърдечен мускул и нерви. И знаеш ли как го прави? Въздейства върху пренасянето на натрия, нещо, за което беше споменал, че ти е като „тъмна Индия“. Спомняш ли си?