Робин Кук - Криза

— Какво, по дяволите правиш тук, промъкваш се в къщата ми по никое време?! — Очите му се спряха върху часовника. — Три и половина е, да те вземат мътните!

— Ще ти обясня — започна Джак. Той присви очи от болка. Предпазливо докосна мястото и напипа болезнена точка между ключицата и рамото.

— Добър удар! — каза Крейг. — Боже господи, наистина здравата съм те халосал. Можех да те убия! Добре ли си?

— Бивал съм и по-зле — отвърна Джак и погледна към леглото. Онова, което бе взел за Крейг, бяха събраната завивката и купчина възглавници.

— Може ли да погледна? — настоя зет му.

— Разбира се.

Крейг сложи ръка върху рамото му и завъртя ръката, след което бавно я отпусна.

— Боли ли?

— Малко.

— Не смятам, че е счупена, но една рентгенова снимка няма да навреди. Мога да те закарам до „Нютън Мемориал Хоспитал“, ако искаш.

— Може би е добре да сложим сега малко лед?

— Добра идея. Да слезем в кухнята.

Докато се движеха по коридора, Крейг каза:

— Знаеш ли, помислих си, че е някой от онези типове, които бяха нахълтали тук и заплашиха дъщерите ми. Реших, че са се върнали отново да изпълнят заканата си.

— Аз пък те взех за един от тях. — Джак почувства тежестта на пистолета в джоба си и се зарадва, че не се беше сетил за него.

Двамата мъже седнаха на дивана. Джак сложи върху рамото си студен компрес, а Крейг подпря челото си с ръце.

— Ей сега си тръгвам, така че ще можеш да си легнеш пак — каза Джак. — Дължа ти обяснение.

— Слушам. Преди да си легна слязох долу и проверих алармата. Изобщо не те очаквах, особено пък в този час.

— Обещах на Алексис да намина и да видя как си.

— Говорил си с нея тази вечер?

— Да, но беше по-рано. Да ти призная, жена ти се страхува, че смесваш алкохол с таблетки за сън. Пък и аз имам нерадостен опит — аутопсирал съм няколко души, които са го правили.

— Не ми трябва съвета ти.

— Безкрайно откровен. И все пак тя ме помоли да видя как си, макар според мен да нямаше нужда. Не те събудих единствено защото се боях, че ще ми се ядосаш.

Крейг разтърка лицето си и го погледна.

— За това си прав.

— Съжалявам, че те засегнах. Направих го заради Алексис. Тревожи се, че може да си разстроен от събитията в съда.

— Поне си признаваш — въздъхна Крейг. — Предполагам, че трябва да го приемам като услуга. Но е трудно в тази цялата ситуация… Принудиха ме да се виждам в не особено красива светлина. Бях отвратителен, нелеп, самозащитаващ се свидетел днес. Когато се сетя, направо се отчайвам.

— Как се справиха според теб свидетелите на защитата?

— Приемливо. Беше приятно да чуя няколко ласкави слова, но не мисля, че е достатъчно. Освен ако Рандолф не измъдри нещо утре сутринта, в което лично аз се съмнявам, журито ще гласува за този кучи син, Джордан! — Той въздъхна отчаяно и закова поглед в черния екран на телевизора.

— Имах и друга причина да дойда тук толкова късно — рече Джак.

— О! И каква е тя? — Крейг отново бе обърнал лице към него. Очите му блестяха, сякаш е готов да заплаче, но гневът не му позволяваше. — Не ми каза как е минала аутопсията. Направи ли я?

— Направих я — потвърди Джак и му разказа поредицата от събития, дори срещата с токсиколога и вероятността да се касае за престъпление.

— Ако токсикологът не открие лекарство или отрова, това ще е краят на този съдебен процес — каза Крейг и се изправи.

— Така е — съгласи се Джак. — Но това е много, много далечна възможност, както ти обясних. Тъй че ако Пейшънс не е имала сърдечен пристъп, се отваря възможност за много други потенциални агенти. А другата причина, поради която дойдох тук е, че исках да видя устройството за биомаркерни тестове в лекарската ти чанта. Дали е възможно резултатите да са фалшиво позитивни?

Крейг вдигна вежди и остана известно време така, докато обмисляше въпроса.

— Не мисля, че е възможно — произнесе той след дълга пауза. — Иска ми се да можех да го допусна, но не мога.

— Шефът на лабораторията в болницата ме попита дали онзи, който си тествал е за тропонин „А“ и миоглобин, или само за тропонин „А“.

— Само за миоглобин. Избрах го по същата причина, която е споменал шефът на лабораторията — всъщност, резултатите излизат за по-малко от два часа.

— Има ли срок на годност?

— Не, доколкото знам.

— Тогава смятам, че просто трябва да ограничим възможните агенти до онези, които са в състояние да причинят сърдечна криза.

— Какво ще кажеш за дигиталин? — погледна го Крейг.