Робин Кук - Криза

Латаша излезе от кабинета.

Изненадан от внезапния край на срещата, Джак стана и затърси визитна картичка.

— В случай, че искате да ме питате нещо — каза той и я остави на бюрото. След това взе една от тези на Алън. — Оценявам помощта ви. Благодаря.

— Няма проблем. — Върху лицето на мъжа още се виждаше слабата усмивка.

Джак откри Латаша в коридора. След малко асансьорът пристигна и те се качиха.

— Краят май беше малко прибързан — каза той, като се преструваше, че не я гледа.

— Да, направо ми лазеше по нервите.

— Усетих, че няма проблем със самочувствието.

Тя се разсмя и градусът на напрежението спадна.

Двамата излязоха от сградата. Беше почти три през нощта, но по улиците още се срещаха хора. Когато приближиха офиса на патолозите, Латаша заговори:

— Предполагам, че се чудиш защо съм се държала толкова грубо.

— Мина ми нещо подобно през ума — призна Джак.

— Алън и аз бяхме близки през последната година в колежа, но се случи нещо, което ми помогна да прозра същността на характера му, а той не ми хареса. — Тя отключи входната врата и махна на човека от охраната. Докато се изкачваха по стъпалата, продължи: — Изплаших се, че съм бременна. Когато му казах, той ме изостави. Не можах дори да му се обадя, така че го отписах. Иронията е, че не бях бременна. През последната година, когато разбрал, че работя тук, той се опита да се съберем отново, но аз вече не искам. Съжалявам, ако поведението ми в кабинета му те е накарало да се почувстваш неловко.

— Не е нужно да се извиняваш — каза Джак. — Както ти казах по пътя за насам, надявам се приемането на помощта му да не ти причини проблеми.

— През всичките тези години си мислех, че съм успяла да го превъзмогна напълно. Но когато го видях, си спомних отново онзи епизод.

Вървяха към библиотеката. Купчината документи си стоеше точно така, както я бяха оставили.

— Какво ще кажеш да хвърлим поглед на слайдовете, които оцветихме? — предложи Латаша.

— Може би трябва да се прибереш и да поспиш — възрази Джак. — Няма причина да будуваш цяла нощ. Оценявам помощта и компанията ти, но ти направи и без това твърде много.

— Няма да се отървеш от мен чак толкова лесно. — Тя се засмя. — Още в медицинското училище разбрах, че ако е прекалено късно, за мен е по-добре да не си лягам изобщо. Освен това искам да разрешим този случай.

— Ами аз мисля, че трябва да прескоча до Нютън.

— Да се върнеш в болницата?

— Не-е. Да отида в къщата на Бауман. Казах на сестра ми, че ще се отбия у тях, за да проверя дали съпругът й не е изпаднал в кома. Заради депресията, в която е изпаднал, напоследък смесва малцово уиски със сънотворни хапчета.

— Боже! — възкликна Латаша. — Аутопсирала съм няколко души с подобни навици.

— Да ти кажа честно, не смятам, че трябва да се притеснявам много — каза Джак. — Той е такъв тип, че мисли прекалено много за себе си. По-скоро ми се иска да отида у тях, за да проверя биомаркерните тестове, които е използвал при Пейшънс, и да разбера дали има някаква реална причина да се допусне, че тестът е бил фалшиво позитивен. И ако случаят е такъв, значи смъртта не е настъпила по естествен начин.

— А какво ще кажеш за самоубийство? — попита Латаша. — Никога не си споменавал, че съществува дори най-отдалечена вероятност за подобно нещо.

Джак разсеяно се почеса по тила. Наистина, изобщо не му беше минавала такава мисъл и той се запита защо. Пусна една крива усмивка, спомняйки си в колко много от случаите, с които се беше занимавал през годините, видимият начин на смърт в края на краищата се оказваше неправилен. Последният такъв случай беше съпругата на иранския дипломат — предполагаше се, че е самоубийство, а се оказа убийство.

— Изобщо не знам защо не съм се замислял за такава вероятност — каза Джак, — особено, като се имат предвид и другите ми малко вероятни идеи.

— От малкото, което ми каза за жената, може да се предположи, че не е била безумно щастлива.

— Вероятно е така — съгласи се Джак, — но то е единственото нещо, което води към идеята за самоубийство. Ще го имаме наум заедно с идеята ми за болничен заговор. Но сега все пак трябва да отида в Нютън. Разбира се, ти си добре дошла, но не мога да си представя защо би искала да го направиш.

— Ще остана тук — каза Латаша. Тя се дръпна от папките с показанията и седна на един от столовете. — Ще попрочета нещо от тази купчина, докато те няма. Къде са медицинските протоколи?

Той се протегна и й подаде документите.