Робин Кук - Криза

— Не се дръж като на чуждо място, красавице — каза той и посочи с ръка към малкия си удобен офис. После се приближи до бюрото си и седна, докато двамата му посетители се отпуснаха в столовете срещу него.

— Лабораторията ви е впечатляваща — каза Джак и посочи с палец зад гърба си. — Но сякаш не й достига персонал.

— Само за тази смяна — каза Алън, като продължаваше да се усмихва на Латаша. — Що се отнася до персонала, разликата между нас и дневната смяна е като нощта и деня. — Той се засмя на шегата си. Джак си помисли, че не му липсва самочувствие.

— Какво откри в нашите проби? — прекъсна го нетърпеливо Латаша.

— А, да — кимна той и събра пръстите си в колибка. — Оставила си ми съвсем оскъдна информация в бележката си. Разбрах, че пациентката е починала при сърдечна криза приблизително преди осем месеца. Била е балсамирана, погребана и сега ексхумирана. Искате да изключите вероятността смъртта да е настъпила в резултат на лекарство.

— Нека го кажем по-кратко — прекъсна го отново Латаша. — На пръв поглед смъртта изглежда естествена. Ние искаме да разберем дали не става дума за убийство.

— Окей — произнесе Алън, сякаш обмисляше следващите си думи.

— Какъв е резултатът от изследването? — попита Латаша. — Защо го увърташ?

Джак изпита неудобство от резкия й тон. Все пак този човек тук им правеше огромна услуга! Беше напълно ясно, че е имало нещо между тях, което той не знаеше и не искаше да знае.

— Искам да съм сигурен, че ще интерпретираш резултата коректно — произнесе Алън отбранително.

— И двамата сме съдебни патолози — сопна му се Латаша. — Мисля, че сме достатъчно осведомени за ограничеността на токсикологичното изследване.

— Достатъчно осведомени, за да знаете, че прогностичната стойност на един отрицателен тест е само четири процента? — вдигна вежди той. — Като това се отнася за наскоро починал, небалсамиран труп.

— Значи искаш да кажеш, че токсикологичният резултат е отрицателен?

— Да. Съвсем определено е отрицателен.

— Мили боже, това е истинско мъчение. — Латаша завъртя очи.

— Какви лекарства откри изследването ви? — попита Джак. — Има ли наличие на дигитални?

— Има дигитални — изправи се в стола си чернокожият мъж и му подаде лабораторното изследване.

Джак плъзна очи по листа. Беше изумен от количеството открити лекарствени вещества.

— Какви методи използвате?

— Комбинация от хроматография и ензимен количествен анализ.

— Имате ли газова хроматография, масспектрометрия? — попита Джак.

— Имаме масспектрометър и още как! — отговори гордо Алън. — Но ако ме карате да използвам тежката артилерия, трябва да ми обясните какво точно да търся.

— В момента можем да кажем само най-общо — каза Джак. — Предвид симптомите, за които е съобщено, че има пациентката, ако бяха намесени лекарства или отрови, щяхме да търсим някакво вещество, способно съществено да понижи сърдечния ритъм и да не се повлиява от каквито и да било опити за стабилизиране, а също така и препарат, потискащ дихателната активност, тъй като е установено, че тя вече е била посиняла.

— Продължавате да ми говорите за потенциални лекарства или отрови — каза Алън. — Без нещо по-конкретно, направо ме молите да направя чудо!

— Знам — кимна Джак. — Но с Латаша ще се върнем назад и ще си понапрегнем мозъците, пък дано измислим подходящи кандидати.

— Най-добре го направете — каза Алън. — В противен случай сигурно ще се окаже напълно безплодно начинание.

Първо трябва да разбера какво да изключа от тези балсамиращи течности.

— Знам — повтори Джак.

— И защо подозирате убийство? — попита Алън. — Ако не възразявате на въпроса ми…

Латаша и Джак си размениха погледи, питайки се какво могат да кажат.

— Направихме аутопсия преди няколко часа — каза Латаша. — Не открихме нищо. Няма сърдечна патология, което на свой ред е необяснимо като се има предвид цялата история.

— Интересно — промърмори Алън замислено. Той впери очи в Латаша. — Значи искате от мен да свърша всичката тази работа, да ангажирате цялата ми нощ и отгоре на всичко да действам тайно? Това ли ми казваш?

— Много ясно! — сопна се Латаша. — Какъв ти е проблемът? Защо иначе щяхме да стоим тук?

— Нямах предвид теб и доктора. — Той посочи към Джак, след това към нея. — Имах предвид теб лично.

— Да, добре, исках точно ти да го направиш — разпери ръце тя и се изправи.

— Окей. — По лицето му се появи намек за усмивка.