Робин Кук - Криза

Джак се запита какво да направи първо: да види как е Крейг или да провери биомаркерното устройство. Не се колеба дълго. В такива случаи, когато му се налагаше да реши нещо, обикновено избираше да свърши първо по-малко привлекателната задача и в този случай точно това го смущаваше. Не, защото смяташе, че ще е трудно, но знаеше, че ако тръгне към стаята си, рискува да се срещне със зет си, което не му се искаше по редица причини. Най-важната беше, че той не би възприел присъствието на Джак като услуга. Всъщност това по-скоро би го ядосало и раздразнило.

Джак погледна към тъмното стълбище. Никога не се беше качвал на втория етаж и нямаше представа къде трябва да е спалнята. Тъй като не искаше да пали осветлението, той се върна в кухнята. От опит знаеше, че повечето семейства имат чекмедже, в което държат различни принадлежности и дреболии. Очакваше да открие измежду тях фенерче.

Излезе, че е до голяма степен прав — само дето семейство Бауман държаха фенерчето в помещението с пералнята, а не в кухнята. Той го взе и провери дали работи — силният лъч проби тъмнината, което го накара да го изключи. Насочи се към стълбите и започна да се изкачва предпазливо. Озова се на горната площадка и се огледа. От двете страни на коридора имаше врати, всичките затворени. Посегна към първата и натисна леко бравата. Вратата се открехна достатъчно, за да прекрачи вътре. Включи фенера и ярък сноп светлината обля стаята. Това определено не беше родителската спалня; от по-старите, снимките, украшенийцата и разхвърляните дрехи бързо ставаше ясно, че е стаята на Трейси. Той отстъпи назад, канейки се да премине към следващата врата, когато забеляза в дъното на коридора една двойна врата. Понеже всички останали бяха единични, това го накара да си помисли, че сигурно става дума за спалнята на родителите. Забърза нататък, прикрил с ръка стъклото на фенера, и отвори дясното крило. Краката му потънаха в дебел килим и той остана за известно време на място, без да мърда. Напрегна се да долови дишането на Крейг, но стаята бе тиха.

Лъчът на фенерчето обиколи стаята. В мрака се открои широко легло. В единия му край лежеше Крейг.

Джак продължи да стои на едно място, питайки се какво да направи, за да се увери, че Крейг е добре. До този момент не се бе замислял по въпроса, но сега, след като бе тук, трябваше да го направи. Да събуди зет си бе най-сигурното, но този вариант не му хареса. Можеше да се приближи до леглото и да се вслуша отблизо в дишането на зет си. Ако изглеждаше нормално, щеше да означава, че всичко е наред, макар и далеч от научната практика.

Той изключи светлината и прекоси помещението, като се движеше по памет. Оскъдната светлина, идваща от улицата, бе достатъчна, за да избегне сблъсъка с мебелите. Застана до леглото и отново се напрегна да чуе съскащия звук от дишане. Стаята беше мъртвешки тиха. Той усети, че адреналинът му се покачва. Крейг не дишаше!

Нютън, Масачузетс

Петък, 9 юни 2006 г.

3:25 ч. след полунощ

Следващите няколко секунди му се губеха. Мигът, в който осъзна, че зет му не диша, той се втурна с намерението да заобиколи леглото. Щеше да дръпне завивката, да прецени статуса на мъжа и да започне изкуствено дишане, ако се налагаше.

Внезапното странично движение вероятно спаси живота на Джак. В следващия миг той осъзна, че не е сам в стаята. Имаше още един човек, облечен в черно, което го правеше невидим, когато излезе от вратата на банята. Той размаха голяма бухалка и я стовари на мястото, където допреди малко се намираше главата на Джак.

Главата му избегна удара, но не и рамото му. Той приклекна от болка, като продължаваше да стиска фенера, чийто лъч заподскача напосоки. Джак се притисна в пода и верен на принципа, че нападението е най-добрата защита, се хвърли напред, посрещайки нападателя си с дясното рамо. Хвана го за бедрата и с помощта на тренираните си от колелото крака го ритна и го повали до себе си на пода.

Усети наблизо фенера, който можеше да използва като оръжие. Дългата бухалка беше излетяла от ръцете на нападателя. Джак пусна мъжа и рязко вдигна фенера над главата си с намерението да го стовари върху челото му, но в мига, когато лъчът освети лицето, той го позна. Беше Крейг.

— Крейг? — извика той невярващо и отпусна ръце.

— Джак? — изломоти в отговор зет му. Той вдигна ръце, за да заслони очите си от светлината.

— Мили боже!

Крейг се изправи и с тежки стъпки се приближи до стената, за да включи осветлението.