Робин Кук - Криза

Намерението на Джак беше да отвлече влака. Не искаше да го дерайлира, а да го спре и да го принуди да премине на други релси. Той стигна до масата на съдията и спря. Можеше да види очите на съдебните заседатели, които се обърнаха към него, без да променят невъзмутимите си изражения. Рандолф продължаваше да говори с култивирания си напевен глас. Думите му се лееха гладко, като лъчите на юнското слънце, които минаваха през транспарантите на високите прозорци и прорязваха прашния въздух.

— Извинете! — произнесе Джак. — Извинете! — повтори той по-силно, когато Рандолф не спря да говори. Адвокатът се обърна едва след втория път. В студените му сини очи се четеше смесица от объркване и раздразнение. Приставът, който също не беше чул първото прекъсване на Джак, сега се изправи. Сигурността в залата бе негово задължение.

— Трябва да говоря с вас незабавно — произнесе Джак достатъчно силно, за да го чуят всички. — Знам, че моментът е неподходящ, но е от жизнена важност, ако искате да избегнете несправедлива присъда.

— Адвокати, какво става, по дяволите? — извика съдия Дейвидсън. Бифокалните му очила се смъкнаха надолу. Той направи знак на пристава да остане на мястото си.

Леко смутен в първия момент, Рандолф бързо се върна към обичайното си невъзмутимо поведение. Той хвърли поглед по посока на съдията, преди да насочи вниманието си към Джак.

— Не бих си позволил това, ако не беше крайно наложително — добави Джак, понижавайки глас. Можеше да усети как всички присъстващи обръщат глави към него. Но той се интересуваше само от двама души: от Крейг и от Джордан. Джордан беше по-изненаданият и видимо обезпокоен от пристигането му.

Рандолф се обърна към съдията:

— Ваша чест, мога ли да помоля за търпението на съда за момент?

— Две минути! — отговори съдията кисело. Щеше да позволи на Рандолф да говори с Джак, колкото да се отърве от него. Беше кристално ясно, че не е очарован в ни най-малка степен от внезапното нахълтване в залата му.

Рандолф се приближи към Джак и го изгледа високомерно. След което произнесе полугласно:

— Това е във висша степен недопустимо.

— Винаги така правя — прошепна Джак, връщайки се към саркастичния си стил на общуване. Трябва да ми позволите да застана зад катедрата.

— Не мога да го направя. Вече ви обясних защо, освен това в момента чета заключителната си реч, за бога!

— Направих аутопсията и мога да приведа доказателства, потвърдени чрез писмена клетвена декларация от масачузетски съдебен патолог и от масачузетски токсиколог, че д-р Бауман не е проявил лекарска небрежност.

За първи път Джак усети леко пропукване в черупката от невъзмутимост, така характерна за адвоката. Очите му бяха тези, които го издадоха, докато се местеха объркано между съдията и Джак Разполагаше с малко време за размишление.

— Господин Бингъм! — извика нетърпеливо съдия Дейвидсън. — Двете ви минути изтекоха.

— Ще види какво мога да направя — прошепна Рандолф на Джак, преди да се върне на катедрата. — Ваша чест, ще разрешите ли да се приближа?

— Ако се налага — отговори съдията, без особено въодушевление.

Тони стана и двамата адвокати застанаха пред съдията.

— Какво става, дявол да го вземе? — изгледа ги той недоумяващо. — Кой е този човек? — Очите му се обърнаха към Джак, който стоеше до вратата с плик в ръка.

— Това е д-р Джак Степълтън — каза Рандолф. — Сертифициран съдебен патолог от Патологическия център в Ню Йорк. Имам информация, че е високо уважаван професионалист.

Съдия Дейвидсън погледна Тони.

— Познавате ли го?

— Срещал съм го — призна Тони, без да уточнява.

— Какво иска той, нахълтва тук по такъв безобразен начин… Меко казано, това е напълно недопустимо.

— Изразих същото мнение — обади се Рандолф. — Но той настоява да бъде разпитан.

— Това не може да стане — сопна се Тони. — Не е в списъка на свидетелите и не е дал показания под клетва. Идеята е възмутителна.

— Обуздайте негодуванието си! — посъветва го съдия Дейвидсън, сякаш говореше на палаво дете. — И защо моли да бъде разпитан?

— Твърди, че може да представи доказателство, че д-р Бауман не е проявил лекарска небрежност. Освен това твърди, че има потвърждения под формата на клетвени декларации от масачузетски съдебен патолог и масачузетски токсиколог.

— Пълно безумие! — избухна Тони. — Защитата не може да вкарва свидетел в последната минута. Това нарушава всички правила!

— Спрете да се оплаквате и да мърморите! — излая съдията.