Робин Кук: Криза

— Какво общо има това със случая?

— Д-р Крейг Бауман има публикувана научна статия и продължава да се занимава с изследване на натриевите каналчета. Използва широко тетродотоксин.

Над стаята падна тежка тишина, когато Джак и съдия Дейвидсън заковаха очи един в друг през бюрото. Другите двама мъже гледаха онемели. В продължение на минута никой не проговори. Най-накрая съдията прочисти гърлото си и рече:

— Освен косвеното доказателство за достъп до отровата, има ли нещо друго, което да свързва д-р Бауман с настоящото дело?

— Има — неохотно отвърна Джак. — Веднага, след като тетродотоксинът беше открит в пробите, аз се върнах в дома на Бауман, където съм отседнал. Знаех, че там има малко шишенце с таблетки, от които д-р Бауман е дал на починалата в деня на смъртта й. Взех опаковката и я занесох в токсикологичната лаборатория. Д-р Смитхам направи бърза проверка, от която се установи, че вътрешността на шишенцето е позитивна за тетродотоксин. Сега, докато разговаряме, той извършва пълно изследване.

— Окей! — каза съдия Дейвидсън. Той потърка ръце и погледна съдебния репортер. Не записвайте нищо, докато не се върнем в залата. — След това се облегна в стария си стол, предизвиквайки шумно скърцане. Лицето му беше мрачно. — Бих могъл да наредя удължаване на процеса, така че да се вземе предвид цялата нова информация, разкрита междувременно, но не виждам смисъл. Тук не става дума за небрежност, а за убийство. Ще ви кажа какво ще направим, господа. Възнамерявам да обявя неправилно проведен съдебен процес. Делото трябва да бъде предадено на областната прокуратура. Някакви въпроси? — Той огледа аудиторията си и спря поглед върху Джак.

— Чудесно разследване, докторе.

Джак само кимна. Но не смяташе, че заслужава похвалата. Помисли си за сестра си и племенничките си — колко щяха да се измъчат, докато се точеше един нов процес с ужасяващи последици. Беше трагедия за всички засегнати, особено за Крейг. Джак бе шокиран от егоизма на този човек и липсата на всякаква съвест. В същото време чувстваше, че Крейг е бил пожертван от високо състезателната академична медицинска система, която пропагандираше алтруизъм и състрадание, а възнаграждаваше тъкмо обратното; макар че ако беше състрадателен и съчувстваше на пациентите, никога не би станал шеф на обслужваща практика. Заради постоянната принуда да работи, която бе изпитвал в началото на практиката си, Крейг се бе отказал от нормално човешко общуване и бе загубил реална представа за добро и зло.

— Добре, господа — каза съдия Дейвидсън. — Да приключим с това фиаско. — Той се изправи, същото сториха и останалите и тръгнаха към вратата. Джак вървеше последен.

Когато влязоха в залата и съдията и адвокатите заеха местата си, Джак се огледа за Крейг, но не го видя. Потръпна при мисълта каква ли ще бъде реакцията му, когато разбере, че тайната му е била разкрита. Чу как съдията казва на пристава да извика обратно журито и въздъхна. Очите му срещнаха тези на сестра му. Тя го гледаше неразбиращо, но изражението й беше изпълнено с надежда. Той си проправи път към нея и седна на съседната седалка. След това стисна ръката й.

— Господин Бингъм — извика съдията. — Забелязах, че обвиняемият не е на мястото си.

— Асистентът ми, господин Кавендиш, каза, че е съобщил, че отива до тоалетната — отвърна Рандолф, изправяйки се.

— Разбирам.

Съдебните заседатели не се бавиха и след малко започнаха да влизат и да сядат по столовете си.

— Какво става? — попита Алексис. — Откри ли някакво престъпление?

— Открих повече, отколкото очаквах.

— Може би някой трябва да уведоми д-р Бауман, че сме в залата — каза съдия Дейвидсън. — За него е важно да присъства на случващото се.

Джак отново стисна ръката на сестра си, преди да стане.

— Ще доведа д-р Бауман — каза той и излезе.

Отвън се виждаха обичайните групички от хора. Джак ги заобиколи и тръгна към дъното на коридора. Погледна часовника си. Беше десет и петнадесет. Тоалетните бяха празни, с изключение на един азиатец, който си миеше ръцете. Кабинките бяха свободни, с изключение на последната. Джак се приближи до вратата и се поколеба дали да почака, или да извика. Колебанието му не трая дълго. Нямаше време за губене.

— Крейг?

Чу се пускане на вода от тоалетното казанче и миг по-късно отключващият механизъм изщрака. Вратата се отвори и отвътре се показа мъж с испанска физиономия. Той хвърли изпитателен поглед на Джак, преди да се отправи към мивката. Изненадан, че не вижда Крейг, Джак отново провери всички кабинки, за да се увери, че са свободни. Нямаше никого. Той интуитивно разбра, че Крейг е избягал.