Робин Кук - Вектор

— А натъкнахте ли се на чужденци? — попита Кърт, изпитал дълбоко уважение към арсенала, описан от новия му познат.

— И още как! — зловещо се ухили Тим. — Почти цяла дузина!

— Какво направихте с тях? — продължи да любопитства младежът. — Сигурно сте ги предали на Граничните патрули?

— Ако го бяхме сторили, тези типове щяха да се върнат обратно още на другия ден — поклати глава Тим. — Нашите граничари не правят нищо. Най-много да им прочетат по едно конско и да ги пуснат на свобода…

— А вие как постъпихте? — попита Кърт, макар че вече предусещаше отговора.

Тим се приведе над масата.

— Гръмнахме ги и ги заровихме! — прошепна той и потърка ръце така, сякаш се миеше. — Това е начинът да ги махнем от гърба си веднъж и завинаги!

Кърт смутено преглътна. Гърлото му изведнъж пресъхна. Идеята за убийството на нелегалните имигранти му се стори плашеща и едновременно с това странно възбуждаща.

— В куфарчето си имам едни списания — подхвърли Тим. — Ще бъда много щастлив ако ги вземеш и ги покажеш на хора като нас. Нали разбираш какво имам предвид, когато казвам „хора като нас“?

— Мисля, че да — кимна Кърт. — За какви списания става въпрос?

— Днес случайно разполагам с няколко броя на „Кръв и чест“ — отвърна Тим. — Имам и други, но това е едно отлично списание. Издават го в Англия, но в него се говори именно за нещата, които обсъдихме току-що. Западна Европа има същите проблеми като нас. Имам и един роман, който бих искал да прочетеш… Обичаш ли да четеш?

— Не особено — призна Кърт. — Освен указания за оръжия и други такива неща…

— Тази книга може би ще те направи запален читател — промърмори Тим, наведе си и щракна ключалките на куфарчето до себе си. — Заглавието й е „Дневникът на Търнър“…

Кърт пое книгата и скептично поклати глава. От гимназията насам беше прочел само една книга — порнографската биография на Барбара, една ученичка от Тексас. Разгърна „Дневникът“ и прочете няколко реда. Все още нямаше представа, че държи в ръцете си книгата, която щеше да му стане любима.

В крайна сметка прие за разпространение шест екземпляра на „Кръв и чест“. След като ги изчете от кора до кора и след като потъна в съдържанието на „Дневникът“ той постепенно започна за схваща важността на проблема, поставен от Тим. Вероятно по тази причина си направи труда да предаде списанията и на други младежи от морската пехота, които му се струваха подходящи. В крайна сметка събра групичка от единомишленици, които толкова се сближиха, че дори се хранеха на една маса.

Отношенията му с Тим Мелчър станаха изключително топли. Прекарваше с него по-голямата част от свободното си време и му помагаше да организира групата за гранично патрулиране, към която и самият той се присъедини, заедно с още неколцина морски пехотинци. А в деня, в който най-сетне му беше гласувано доверието да разгледа лично арсенала в мазето на Тим, той изпита истинска еротична възбуда. За пръв път в живота си виждаше такава голяма частна колекция от бойно оръжие и амуниции, значително част от която заемаха и няколко модификации на оригиналния „Калашников“ АК–47. Разбира се, те не бяха толкова добри като автоматичната пушка М–1, но в замяна на това излъчваха особен романтизъм.

Първият оперативен излет на Кърт с още няколко членове на „граничната бригада“ беше доста смущаващ. Всичко започна в приповдигнато настроение, с много смях. В задната част на единият от трите пикапа, с които се придвижваха, имаше сандък с лед, в който си изстудяваше бирата. Поеха по Междущатска магистрала №5. Във всяка от колите дънеше музиката на „Скрюдрайвър“. Касетките бяха на Тим, който ги беше донесъл директно от Англия. Атмосферата беше празнична.

Малко преди да стигнат границата напуснаха магистралата и поеха в източна посока, направо през пустинята. Направиха си временен лагер на място, избрано предварително от Тим. Опънаха палатки, запалиха огън. След настъпването на нощта почистиха чиниите си, стъпкаха огъня и се насочиха към граничната бразда. Маскировъчните костюми ги правеха напълно невидими в пустинята, издаваха ги единствено периодичните пристъпи на пиянско веселие.

Кърт се забавляваше като никога досега. Най-сетне беше станал пълноправен член на група, която според определението на Тим беше „група на чисти в расово отношение единомишленици“. Изпитваше чувството, че вършат нещо важно, въпреки съмненията си относно конкретните успехи на мисията им. Едва ли щяха да спипат някой чужденец, който иска да се промъкне в родината, но поне можеха да сплашат всеки с подобни намерения.