Робин Кук - Вектор

— Сериозно?! — възбудено възкликна Тим. — Не ги изпускай от очи, защото може би няма да ги хванеш за втори път! Я ми кажи как са облечени! Не носят униформи, нали?

— Не, за Бога! — тръсна глава Кърт. — Карирани ризи, джинси, каубойски шапки… В ръцете си носят нещо, което ми прилича на картонени куфари…

— Моите поздравления, войнико! — тържествено рече Тим. — Имаш късмета да откриеш две хубавички тлъсти пуйки. Сега се приготви да им видиш сметката, като използваш два патрона. — На лицето му се появи игрива усмивка: — Е, ако ги накараш да застанат един зад друг, може да ги свалиш и с един!

— Искаш да ги застрелям? — нервно преглътна Кърт. Умишлено беше избягвал да мисли за този момент, още повече, че засечените от визьора мъже не представляваха пряка заплаха за никого. Ситуацията не беше като по време на бой, когато човек стреля за да спаси живота си. Това тук приличаше на дебнене в засада на хора, които дори не познаваше. Визьорът започна да подскача в треперещите му ръце.

— Нищо подобно — иронично отвърна Тим. — Искам да отидеш при тях и да си поприказвате… — Чертите на лицето му бавно се изпънаха. — Разбира се, че искам да ги застреляш! Това ти се полага по право, тъй като ти ги забеляза пръв.

По челото на Кърт избиха ситни капчици пот, гърлото му се сви. Тялото му се сгърчи в нерешителност. Никога през живота си не беше вършил подобно нещо.

— Хайде, човече! — подкани го Тим. — Не предавай нито мен, нито родината!

Кърт нямаше никакво намерение да предава Тим. В продължение на месец и нещо той за пръв път се беше почувствал неразделна част от една идеология, в която вярваше. Благодарение на Тим беше намерил нов дом, който отговаряше на всичките му изисквания, особено в емоционално и интелектуално отношение. Напълни гърдите си с въздух, задържа го там и бавно натисна спусъка.

Пушката го ритна в рамото, но не толкова силна, че да изпусне целта от мерника си. Първият от двамата нарушители политна напред и падна, сякаш се беше препънал. Тялото му изобщо не помръдна, нито пък се завъртя, както ги показваха по филмите. В един миг човекът си върви жив и здрав, в следващия просто го няма… Вторият нарушител се закова на място, сякаш парализиран от ехото на изстрела.

Кърт усети еротичния прилив на адреналин в кръвта си, обзе го чувство за необхватна мощ. Без да се колебае нито за миг, той хвана на мушката втория непознат и с отмерено движение натисна спусъка. Пушката отново подскочи, фигурата на човека падна като подсечена. Кърт бавно наведе дулото. За момент във въздуха остана да виси освежаващата миризма на барут, после ветрецът я отнесе.

— Е? — изгледа го очаквателно Тим.

— Улучих и двамата — рече със свито сърце Кърт.

— Фантастично! — извика Тим и стовари ръка върху рамото му. После грабна радиостанцията и обяви в ефир, че двамата с Кърт отиват да приберат телата на две жертви. Предупреди никой да не стреля докато не го чуят отново по радиото.

— Не искам някое от тези шантави копелета да ни гръмне — поясни той, после протегна ръка към снайперската пушка. Кърт му я подаде без никакви възражения. Тим бръкна в брезентовата торба и извади сгъваем комплект кирка и лопата. — Тръгваме — обърна се към Кърт той. — Бъди готов с „Глока“ си, тъй като някое от копелетата може да е само ранено. В такъв случай ще ги дарим с, как беше… „милосърден изстрел“, нали?

Кърт безмълвно се запрепъва след приятеля си. Първоначалната еуфория го напусна, на нейно място се появиха съмненията. Беше се превърнал в убиец и този факт не можеше да се разтопи в замъгленото му от бирата съзнание. Не му помагаше и поведението на Тим, който се държеше така, сякаш бяха размазали две мухи върху масата.

— Побързай, войнико! — подвикна Тим, усетил че младият му приятел започва да изостава. Лъчът на фенерчето му бродираше на зиг-заг земята пред тях.

Кърт изпъна рамене и забърза напред. Страхуваше се, че Тим ще го обвини в размекване.

Откриха мексиканците около половин час по-късно, след като на няколко пъти пребродиха района. Тим насочи фенерчето си към неподвижните тела и подсвирна в знак на уважение.

— Много съм впечатлен — промърмори той. — И двамата са с продупчени глави!

Кърт се насили да погледне труповете. До този момент беше виждал мъртъвци само в Дома на покойниците. И двамата имаха малки дупки на челото, но в замяна на това по-голямата част от тила им липсваше. Земята около тях беше обсипана със ситни костици и раздробени късчета мозък. Единият продължаваше да стиска дръжката на куфара си.