Робин Кук - Вектор

— Умно! — изгледа го с уважение Кърт. — От името на Арийската народна армия те поздравявам за съобразителността!

Върху лицето на руснака се появи лека усмивка на задоволство.

— И ние имаме новини за теб — добави след кратка пауза Кърт, а после му разказа за сутрешното им посещение във федералната сграда „Джейкъб Джавитс“ и последвалото категорично заключение, че био-оръжието може и трябва да бъде поставено във вентилационната система.

— Ще ви трябва ли аерозол? — попита Юри.

— Не, стига оръжието да е в прахообразно състояние. Ще разкъсаме отделните опаковки с помощта на задействани дистанционно капсул-детонатори, а останалото ще свършат циркулационните вентилатори.

— Това означава, че трябва да използвате антракс — кимна Юри.

— Има ли някакъв проблем? — изгледа го Кърт. — Нали твърдиш, че и двата агента са еднакво мощни?

— Няма проблем — поклати глава Юри. — Но бактерията, която произвежда ботулиновия токсин, расте твърде бавно. Само след седмица ще разполагам с планираното количество антракс, но при ботулина положението е различно — за него ще ми трябват още минимум три седмици…

— Мисля, че не можем да чакаме три седмици — поклати глава Кърт. — Особено при наличието на проблеми със сигурността…

— А защо не използваме антракс и при двата обекта? — попита Стив. — След като бактерията се развива бавно, просто забравяме за токсина и толкоз!

— Защото планираното количество антракс ще ни стигне само за едната цел — отвърна Юри. — За двете ще ни е нужно доста повече.

— Може би Провидението ни подсказва да атакуваме само федералната сграда — промърмори Кърт — Какво ще кажете, ако зарежем Сентрал Парк?

— Не! — отсече Юри и в очите му се появи опасен блясък. — Искам парка на всяка цена!

— Но защо? — изгледа го подозрително Кърт. — Федералната сграда ще бъде повече от достатъчна, за да демонстрираме своето отношение към правителството. Жертвите в нея ще бъдат най-малко шест-седем хиляди души.

— Но болшинството от тях ще бъдат правителствени чиновници, нали? — отвърна Юри. — А аз искам да нанеса удар и срещу фалшивата американска култура, а най-вече срещу всички гадни евреи, които се правят на бизнесмени и банкери и са преки виновници за днешните икономически затруднения на Русия!

Кърт и Стив си размениха навъсени погледи.

— Тази култура няма корени — продължаваше Юри. — Хората съвсем не са толкова свободни, колкото изглеждат. Всички драпат за статут и идентичност. Ние, славяните, може би наистина сме преживели големи беди в хода на своята история, но винаги сме знаели кои сме и какво искаме.

— Не мога да повярвам на ушите си! — смаяно промълви Кърт. — Защо никога досега не си говорил по този начин?

— Защото никога не сте ме попитали.

— Америка наистина има проблеми — призна Кърт. — Но те произтичат главно от факта, че ОЦП се обявява в подкрепа на контрола над оръжията, мисегрегацията, чернокожите наркопласьори, тънещите в охолство педерасти. Всичко това наистина подкопава корените на нашата идентичност и ние се борим именно срещу него. Нормално е в хода на тази борба да бъдат дадени жертви сред цивилното население. Но нашата главна цел си остава правителството.

— В моята война няма цивилни — поклати глава Юри. — Именно поради това държа на удара в Сентрал Парк. При подходящ вектор на вятъра ще видим сметката на по-голямата част от града. Става въпрос за стотици хиляди и дори милиони, а не за някакви жалки хиляди… Това е основната причина за създаването на оръжията за масово унищожение — те унищожават масово! А за вашите конкретни цели бихте могли да използвате и една обикновена бомба.

— Не можем да вкараме в сградата бомба, която да е достатъчно голяма — поклати глава Кърт. — Докато с два-три килограма прахообразно вещество нещата стоят по съвсем друг начин. Нали по този начин описваш антракса, пригоден за оръжие?

— Да — кимна Юри. — Една пудра, която е толкова фина, че буквално виси във въздуха.

Замълчаха и си размениха напрегнати погледи. И тримата усещаха важността на момента.

— Окей — най-сетне се обади Кърт и размаха ръце. — Връщаме се към първоначалния план. Ще ударим и двата обекта. Проблемите ни се свеждат единствено до достатъчното количество…

— Къде е камионетката за контрол на пестицидите, която ми обещахте? — попита Юри.

— Не се безпокой — махна с ръка Кърт. — Бойците вече засякоха една…

— Къде?

— Паркирана е зад сградата на една фирма за контрол на пестицидите в Лонг Айлънд — поясни Кърт. — Използват я за сезонно пръскане на картофите. Няма охрана, можем да я вземем по всяко време.