Робин Кук - Вектор

Тим раздели хората на двойки и ги накара да заемат позиция на триста-четиристотин метра от браздата пръснати в нещо като невидима верига. За свой партньор избра Кърт — факт, който накара младежа да поруменее от гордост. Освен това двамата имаха най-добрата възможна позиция — на върха на малко възвишение, което беше най-високата кота в цялата околност.

Заеха позиция малко под върха на възвишението и облегнаха гърбове на скалите от пясъчник. Бирата в термосите им беше леденостудена, капачките изпукаха едновременно с приятен за ухото звук.

Нощта беше разкошна. От скалата се излъчваше събраната през деня топлина — мека и приятна. Над главите им сияеше Млечния път, сякаш избродиран в тъмното кадифе на небето с хиляди диаманти. Мекият ветрец откъм океана приятно галеше кожата.

— Красиво, а? — подхвърли Тим, после откачи радиостанцията от колана си и я сложи на скалата. Благодарение на нея поддържаше връзка с всички останали екипи.

— Невероятно! — прошепна Кърт. — Израснал съм в Бруклин без дори да подозирам, че някъде може да има такава красота!

— Страната ни е страхотна — кимна Тим. — Жалко, че преминава в ръцете на кучетата заради шибаното правителство…

Кърт кимна, но се въздържа от коментар. Макар и зашеметен от гледката и изпитите бири, той беше достатъчно благоразумен да не влиза в спор относно правителството, попаднало в плен на ционистите.

Известно време никой не каза нищо. Кърт отпи глътка бира от термоса си.

— Идвал ли си тук и преди? — попита той.

— Няколко пъти — отвърна Тим.

— А попадал ли си на следа?

— И още как! — ухили се онзи. — Противникът беше така добър да ни сътрудничи. Гърмяхме го на гюме, като дива пуйка!

— Откъде дойдоха?

— От онова дере, което се вижда оттук като тъмна линия — посочи към хоризонта Тим.

Кърт напрегна взор в мрака. Трябваше му доста въображение, за да си представи, че вижда края на дерето. Не виждаше как може да забележи излизащи оттам хора, освен ако те не се натъкнат право на засадата. Неволно се запита как ще реагира, ако в този момент от мрака изскочи група бежанци. Ръката му механично опипа автоматичния „Глок“ в кобура, окачен на колана му. Пръстите му разкопчаха капака. Не искаше да губи време в случай, че използването на оръжието стане наложително.

— Знам какво си мислиш — усмихна се в тъмното Тим. — Нека ти покажа нещо…

Дръпна ципа на брезентовата торба в краката си и извади оръжието. Въпреки тъмнината Кърт усети, че не беше виждал такова в колекцията на Тим.

— Това е моята любима — нежно прошепна Тим. — Вадя я само за истински операции, като днешната…

С известно закъснение Кърт разбра, че приятелят му подава оръжието. Протегна ръка да го поеме и го приближи до очите си. Позна го веднага, макар че за пръв път го виждаше отблизо. Снайперска пушка „Ремингтън“ калибър 308, модифицирана за нуждите на морската пехота.

— Откъде я имаш, по дяволите? — прошепна със страхопочитание той.

— Човек може да си купи каквото пожелае, стига да прегледа обявите в онова шантаво списание „Наемник“ — ухили се Тим.

— Но това е модификация, приета на въоръжение в морската пехота! — възкликна Кърт. — Как е възможно да се появи изобщо на пазара?

— Откъде да знам? — сви рамене Тим. — Вероятно е била открадната, или пък някой я е разменил за нещо… Вероятно вече си разбрал, че в казармата много неща се намират на бартер.

— Модификацията на тези карабини се прави в Куонтико — промълви Кърт и нежно поглади дулото.

— Знам — кимна Тим. — Там им слагат пружинираща цев и приклад от фибростъкло. Променят и мекотата на спусъка, който остава без почти никакъв луфт.

— Фантастична е! — промълви с обожание Кърт. Отдавна беше влюбен в модерната бойна техника, но за такава пушка дори не смееше да мечтае.

— Най-хубавото у нея е оптическия мерник — рече Тим. — Обърни внимание на размерите му. Опитай го, той е пригоден и за нощно виждане…

Кърт вдигна пушката и нежно я притисна към бузата си. Присви дясното си око, а лявото приближи към визьора. Мастиленочерната нощ грейна във всички нюанси на зеленото и изведнъж стана прозрачна. На разстояние няколкостотин метра се виждаха всички особености на терена.

Изведнъж долови някакво движение и завъртя дулото леко наляво. Във визьора се появиха фигурите на двама мъже, които крачеха под лек диагонал към тях.

— Пресвети Боже! — възкликна Кърт. — Виждам нарушители, двама на брой! Не мога да повярвам!