Робин Кук - Вектор

— Поне затвори тази врата! — процеди през стиснати зъби Кърт.

— Добре, няма проблем — стана Юри.

— Сега вече ти е ясно какво имах предвид, нали? — прошепна Стив. — Пак повтарям, тоя тип е луд!

— Млъквай! — сряза го Кърт.

Юри се върна на мястото си и отпи яка глътка водка.

— Жена ти знае ли с какво си вадил хляба си в Съветския съюз? — попита с нисък глас Кърт. Страхуваше се от отговора и болезнено се намръщи когато Юри отговори утвърдително.

— Ами лабораторията? — обади се Стив. — Тя знае ли какво е това, което се предполага, че си измайсторил в мазето?

— Какво означава „предполага се“? — обидено го изгледа Юри.

— Никога не сме виждали тази лаборатория — поясни Стив. — Изобщо нищо не сме виждали, въпреки че ти доставихме един куп джунджурии…

— Не сте пожелали — отвърна Юри. В гласа му се долови искрено възмущение.

— Добре, добре, няма смисъл да се караме — намеси се Кърт. — Но може би наистина трябва да хвърлим едно око на лабораторията — ей така, за успокоение. Всички даваме много от себе си за успеха на тази операция…

— Нямам нищо против — отвърна Юри, остави чашата си и стана на крака.

Гостите го последваха към вратата, която водеше в мазето.

— Какво се е случило с този катинар? — попита Кърт, забелязал изтръгнатата кука.

— Днес следобед жена ми го разби — призна Юри. — Бях я предупредил да не идва тук и до днес се съобразяваше. Слязла е тук преди около два часа и е изкъртила катинарите с щанга. Но не е пипала нищо, сигурен съм…

— Защо точно днес? — попита Кърт, опитвайки се да запази спокойствие. Все по-малко му харесваше това, което чува.

— Твърди, че го е направила от любопитство — отвърна Юри. — Което не ми звучи логично, тъй като съм я предупредил, че ще я убия в момента, в който разбера, че е слизала долу…

— Може би трябва да го направим — мрачно промърмори Кърт.

— Какво? Да я убием наистина?

Кърт помълча малко, после бавно кимна с глава:

— Не е изключено. Вече споменах, че тази операция е изключителна важна за нас. Може би най-важното нещо, което ще направим в живота си. За да получите представа как се чувствам аз, ще ви кажа какво направих през уикенда… В редиците на Народната арийска армия действаше предател на име Брад Касиди. Днес той вече не е сред нас, а от трупа му липсват някои доста важни съставни части…

— Жена ти представлява монументален риск за нашата сигурност — поясни Стив. — Тя има ли представа с какво се занимаваш тук долу?

— До днес беше убедена, че става въпрос за спиртоварна — сви рамене Юри.

— От тона ти заключавам, че вече не мисли така — изгледа го Кърт.

— Това е вярно.

— Лошо — изпъшка Кърт. — Тя знае с какво си се занимавал в Съветския съюз, следователно няма да й е трудно да направи връзката.

— Да видим лабораторията — предложи Стив.

Юри влезе в предверието, следван по петите от Кърт и Стив.

— Върши ли ти работа облеклото за химическа защита, което ти дадох? — попита Кърт, забелязал костюма на стената.

— Абсолютно — кимна Юри. — С него съм всяка секунда, прекарана в лабораторията. Не мога да си позволя никакви рискове, и на вас препоръчвам същото. Сега ще отворя онази, вътрешната врата, но вие не влизайте! Препоръчвам ви и да задържите дъха си, просто за всеки случай. С положителност ще усетите течението, което правят вентилаторите…

Гостите едновременно кимнаха. Озовали се толкова близо до отровните субстанции, те изведнъж си зададоха въпроса дали си струва да бъдат тук. Представата, че във въздуха се носят невидимите частици на смъртоносен биологически препарат, ги накара неволно да настръхнат. Вече бяха готови да повярват, че Юри е спазил своята част от уговорката и оръжието е налице. Но преди да кажат каквото и да било, техният домакин отвори вътрешната врата и прекрачи прага. Пожарникарите предпазливо надникнаха след него и хвърлиха по едно око на инкубаторите и останалата апаратура.

— Всичко изглежда наред — промърмори Кърт и направи знак на Юри да затвори вратата.

— Искате ли да видите част от готовата продукция?

— Мисля, че това не е необходимо — побърза да откаже Кърт.

— Вече видяхме достатъчно — подкрепи го Стив.

— Мисля, че трябва да се върнем горе и да поговорим с жена ти — подхвърли Кърт. — Тя представлява проблем и ние трябва да разберем какво знае.

Юри затвори вратата.

— Довечера ще оправя халките на катинарите — промърмори той и тръгна обратно нагоре. Кърт и Стив се върнаха в дневната и останаха прави, докато домакинът отиде да повика жена си. И двамата отпиха по една едра глътка от чашите си, сякаш за да се пречистят. До слуха им достигаше неясното боботене на Юри, който очевидно започваше да се ядосва. След малко той се върна при тях и кисело подхвърли: