Робин Кук - Вектор

— Ама разбира се, разбира се!

— Разбрахме, че си ни търсил в пожарната…

— Точно така — ентусиазирано кимна Юри.

— Не биваше да идваш там — поклати глава Стив.

— Защо?

— Ако трябва да ти обясняваме защо, значи наистина имаме проблем — мрачно го изгледа Кърт, после с въздишка добави: — При операции от подобен характер най-важното нещо е сигурността. Колкото по-малко хора ни търсят, толкова по-добре. Особено пък хора като теб. На никого няма да е трудно да открие човек, който говори с руски акцент… Появяваш се на работното ни място и колегите започват да се питат какво става…

— Съжалявам — отвърна Юри. — Не допусках, че можем да имаме проблеми в пожарната, особено след твърденията ти, че мнозина от колегите ви мислят като вас…

— Патриоти са — призна Кърт. — Но не колкото нас. Може би трябваше да ти обясним по-подробно как точно стоят нещата. Но както и да е… Вече ще знаеш, че появата ти там не е желателна.

— Окей — кимна Юри. — Повече няма да ви търся там.

— Няма ли да ни поканиш? — попита с усмивка Кърт. Юри погледна през рамо към спалнята на Кони. Вратата беше полупритворена.

— Ами да, разбира се — кимна той, отстъпи встрани и направи гостоприемен жест с ръка. Затвори след тях и ги поведе към дневната, обзаведена с нисък плетен диван и два стола с високи дървени облегалки. Събра пръснатите върху дивана вестници и ги пусна на пода.

Кърт се тръшна точно на същото място и за малко не навири крака. Стив беше по-предпазлив и седна на ръба на единия от столовете.

— Ще пиете ли по една водка с лед? — попита Юри.

— Аз предпочитам бира — поклати глава Кърт.

— Аз също — добави Стив.

— Съжалявам, момчета, но имам само водка — осведоми ги с леко притеснен глас Юри.

Стив извъртя очи, а Кърт примирено кимна с глава:

— Добре, нека бъде водка…

Юри стана и тръгна към хладилника, а Стив се наведе напред и прошепна:

— Нали разбираш сега защо се безпокоя? Тоя тип е шантав! Изобщо не е включил защо не бива да се появява в пожарната!

— Спокойно — промърмори Кърт. — Просто му липсва военното образование. Ние трябваше да бъдем по-настоятелни в обясненията си. Нека не забравяме, че този човек ни върши страхотна услуга с това биологично оръжие…

— Ако изобщо успее да го създаде — поклати глава Стив.

От отворената врата на Кони се разнесе приглушен звук на вода в тоалетна. Кърт сбърчи вежди и бавно се завъртя:

— Така ли ми се стори, или наистина чух задействан кенеф?

— Кенеф е — кимна Стив. — Но не разбрах къде точно е разположен. Тези къщи са толкова близо една до друга, че като нищо може да е кенефът на съседите.

Юри се появи обратно в хола, притиснал към гърдите си три солидни чаши с ледена водка.

— Имам новини за вас — обяви той след като успя да постави чашите върху масичката за кафе.

— Току-що чухме кенеф — рече Кърт и посегна към чашата пред себе си. — Звучеше така, сякаш е тук, в къщата…

— Сигурно — промърмори Юри и с отвращение сви рамене. — Жена ми Кони е оттатък…

Кърт и Стив си размениха тревожни погледи.

— Причината, поради която реших да се отбия в пожарната…

— Я почакай! — прекъсна го Кърт. — Никога не си споменавал, че си женен.

— Че защо да го правя? — отвърна с въпрос Юри и огледа гостите си един по един. Веднага забеляза, че брачният му статут ги разтревожи не по-малко от посещението в пожарната.

— Каза, че си сам! — раздразнено поясни Кърт. — Каза, че нямаш никакви приятели!

— Вярно е, нямам — кимна Юри.

— Да, ама в другата стая имаш жена!

В гласа на Кърт се четеше укор и раздразнение, а Стив само извъртя очи.

— На английски има един израз за корабите, които се разминават в нощта — подхвърли Юри и отново започна да мести очи от единия към другия. — Има го и на руски… Той точно отговаря на това, което сме ние с Кони: два кораба, които се разминават в нощта. Ние рядко се виждаме и никога не разговаряме помежду си.

Кърт опря лакти на коленете си и уморено разтърка слепоочията си. Не можеше да повярва на ушите си, главата го заболя. Защо чувам това чак сега, Господи, уморено се питаше той.

— Жена ти може ли да чуе това, което си приказваме тук? — наостри се и Стив.

— Съмнявам се, освен това едва ли я интересува — тръсна глава Юри. — Тя само плюска и зяпа телевизия.

— Не чувам телевизор — отбеляза Стив.

— Няма как да го чуеш, защото му видях сметката! — криво се усмихна Юри. — Направо побеснявах от него. Показват само програми, на които всички се заливат от смях, само и само да ни убедят, че от Америка по-добро място няма!