Робин Кук - Вектор

Юри поклати глава. Бележката на ремонтния екип беше доста странна, просто защото не бе посочено какво е причинило повредата. Но това не беше от особено значение. Показанията на уредите рядко биваха точни, освен това в журнала пишеше, че повредата е отстранена. Другото не беше негова работа.

Вдигна слушалката на телефонния апарат без шайба, който го свързваше с началника на сутрешната смяна Владимир Георгиев. Очите му се извъртяха към циферблата на ръчния му часовник. Наближаваше седем, майка му и брат му всеки момент щяха да са на крак.

— Пулверизаторите са в режим на готовност, другарю Георгиев — докладва той.

— Включвай! — долетя лаконичната заповед насреща, след което линията прекъсна.

Юри възнамеряваше да докладва и за непълното описание в дневника, но началникът очевидно не беше в настроение за подобни вести. В продължение на няколко секунди ръката му нерешително остана върху слушалката. За нещастие Георгиев беше известен с изключително раздразнителния си нрав и, отчитайки това, Юри реши да не го безпокои повече.

Пръстът му натисна бутона за включване на пулверизаторите, без изобщо да има идея за ужасните събития, които щяха да последват. Контролната зала моментално започна да вибрира от оглушителния грохот на машините. Дневното производство на смъртоносните причинители на антракс започна.

Системата беше напълно автоматизирана. Питките изсушени и пресовани спори се пренасяха до стоманените барабани посредством гумен конвейер. Стрити от въртящите се с високи обороти стоманени валяци, те се превръщаха в прахообразно вещество, което се източваше през един отвор в долната част на барабаните и отиваше директно в тройно изолирани контейнери, запечатвани херметически от специална машина. След приключване на процеса по насипване и запечатване, всеки контейнер подлежеше на старателна дезинфекция. Обработени по този начин, те вече бяха готови за употреба както от химически снаряди, така и от ракети със специални бойни глави.

Очите му механично потърсиха индикатора за вътрешно налягане. Включването на агрегата веднага доведе до спад в показанията. Изчака известно време, но налягането си оставаше ниско. Явно повредата, каквато и да е била тя, действително е била отстранена.

Внимателно огледа и показанията на останалите уреди. Всички бяха в рамките на нормалното. Взе писалката и започна да нанася входящите данни за първа смяна на 2 април — бавно и педантично, с нескрито удоволствие. Когато стигна до графата за вътрешно налягане изведнъж забеляза нещо доста изненадващо: стрелката на уреда продължаваше да спада и вече беше стигнала нива, които Юри никога не беше виждал откакто работеше тук. На практика налягането сочеше почти нула.

Протегна ръка и почука с кокалче по стъклото на уреда. Искаше да бъде сигурен, че старомодната игла не се е закачила за нещо. Но тя дори не помръдна.

Не знаеше как да постъпи. Върху зелената зона на скалата, която отчиташе ниските стойности на налягането, липсваше границата, която бе изписана за високите стойности в обратната част. Поначало вътрешното налягане се измерваше с една единствена цел — да се задържа прахообразното вещество плътно свито във вътрешността на барабаните, посредством постоянен приток на атмосферен въздух. Следователно понижението на това налягане не беше от особено значение, а дори означаваше обратното: че системата работи още по-добре…

Погледна телефона и отново се запита дали да звънне на началник-смяната. След кратко колебание реши да не го прави. Вече беше сърбал попарата на Владимир, който го беше ругал пред всички заради „глупавите му страхове“. Началникът вечно бързаше за някъде и не обичаше да го занимават с дреболии.

В осем часа си представи как майка му тръгва съм фабриката за санитарна керамика. Тя се намираше съвсем близо, на няколкостотин метра югоизточно от Цех №19. Надя често му подхвърляше, че мисли за него когато минава покрай оградата. На практика Юри така и не й беше разказал с подробности за работата, която върши. Това би било опасно и за двамата.

Времето се точеше бавно. Юри копнееше за почивката в девет. Петнадесет минути преди това започна да вписва в журнала последните показания на уредите. Стрелката на уреда за измерване на вътрешното налягане продължаваше да лежи на нулата и той отново се поколеба.

После в главата му започна да се оформя едно ужасно подозрение.

— Господи, моля те! — простена той. — Нека не е това, което си мисля!