Робин Кук - Вектор

Включи аварийните светлини и излезе от колата. Прекоси тичешком уличното платно, заобиколи един планински велосипед, заключен за знака, забраняващ паркирането, след което се насочи към филателния магазин. Миг по-късно се изравни с витрината на фирмата за килими и надникна вътре. Джейсън не се виждаше никъде, и двете врати в дъното на офиса бяха затворени.

Уверил се за последен път, че никъде по улицата не се вижда полицай, Юри се насочи към входната врата. Поколеба се само за миг, после любопитството му надделя. Трябваше да поговори с този търговец на килими и толкоз!

— Хей, някой да е поръчвал такси? — подвикна от прага той. Гласът му беше слаб и несигурен.

Иззад бюрото се надигна фигурата на едър мъж, който държеше някакви папки. За ужас на Юри той беше облечен в предпазен халат, а на лицето му имаше маска. Видението беше толкова призрачно, че той неволно отскочи назад.

— Хей, почакайте! — извика Джак, захвърли папките на бюрото и хукна подир таксиметровия шофьор. Успя да го стигне на няколко метра надолу по тротоара.

— Вие ли повикахте такси, господин Папарис? — попита Юри и нервно погледна към колата си, която го чакаше на няколко метра по-нататък. Единственото му желание беше час по-скоро да се разкара оттук.

— Аз не съм господин Папарис — отвърна Джак, смъкна гумените ръкавици и направи опит да измъкне значката си на медицински следовател. Успя с цената на известни усилия и я тикна под носа на Юри. Той пък панически отстъпи крачка назад, решил, че си има работа с цивилно ченге.

— Казвам се Джак Степълтън и съм медицински следовател — представи се странната личност, свали предпазната маска от лицето си и прибра значката. — Добре ли познавате господин Папарис? Често ли го возите?

— Аз съм един шофьор на такси и нищо повече — едва-едва промълви Юри. Не беше сигурен какво е това медицински следовател, но значката свидетелстваше, че става въпрос за някаква държавна служба.

— Добре ли познавате господин Папарис? — повтори въпроса си Джак.

— Не го познавам и никога не съм го возил — отвърна Юри.

— Откъде тогава знаете името му?

— Току-що ми го съобщиха по радиото и ми наредиха да го взема оттук — отвърна Юри.

— Интересно — проточи Джак.

Юри се почувства зле. Решително не му се разправяше с държавни служители, каквито и да бяха те. Освен това човекът насреща му се струваше смътно познат и това усилваше безпокойството му. На всичкото отгоре Степълтън го гледаше с открито любопитство, примесено с леко подозрение.

— Сигурен ли сте, че са ви изпратили при господин Папарис на Уокър стрийт? — попита Джак. — Господин Папарис от „Коринтски килими“?

— Мисля, че това беше името, което ми даде диспечерът — кимна Юри.

— Трудно ми е да го повярвам, тъй като господин Папарис почина този уикенд — изстреля Джак.

— О, така ли? — сконфузи се Юри, след което потъна в дълбока кашлица. Това беше начинът да прикрие изненадата си и да измисли някакво по-смислено обяснение.

— Да не би да се е обадил предишната седмица? — изгледа го продължително Степълтън.

— Възможно е — промърмори Юри.

— Най-добре е да се обадим във вашата фирма — предложи Джак. — Може би ще се окаже, че господин Папарис ви е бил редовен клиент. Знаете ли, той почина от едно рядко срещано инфекциозно заболяване, което аз искам да изследвам. За тази цел ще ми бъде полезна всяка информация за дейността му през миналата седмица, включително евентуалното отскачане до някой склад с помощта на такси… Интересувам се и от срещите му — особено тези, проведени в края на миналата седмица…

— Мога да ви дам номера на диспечера — промърмори Юри.

— И това ми стига — кимна Джак. — Един момент, да взема нещо за писане…

Медицинският изследовател хлътна обратно в магазина и Юри изпусна въздишка на облекчение. В първия момент реши, че появата му тук е ужасен гаф, но сега вече не мислеше така. От диспечерския пункт щяха да откажат каквато и да било информация, просто защото такава им беше практиката.

Джак се върна и записа номера върху лист хартия.

— От каква болест почина господин Папарис? — попита Юри. Беше му любопитно да разбере какво мислят властите.

— Нарича се антракс — отвърна Джак.

— Чувал съм за нея… Не е ли нещо, свързано с говедата?

— Впечатлен съм — погледна го изненадано Джак. — Откъде знаете това?

— Срещал съм тази болест като дете — поясни Юри. Израснал съм в Съветския съюз, в един град на име Свердловск. Кравите и овцете, отглеждани в околностите на града, често боледуваха от тази болест…