Робин Кук - Вектор

Колата намали ход. Къщата му се намираше приблизително в средата на дългата редица малки постройки, строени за летни вили през двадесетте години на века. Всички имаха дървени капаци на прозорците и миниатюрни дворчета, засадени с райграс. Тази на Юри беше най-голямата и единствената с гараж за две коли, изработен от леки материали. Беше я наел от един мъж, който живееше във Флорида, но все още не можеше да забрави Бруклин.

Вратата на гаража издаде пронизителен звук и бавно се вдигна. Вътрешността беше почти празна, за разлика от останалите гаражи в квартала, които бяха задръстени до покрива с най-различни боклуци, но никога с коли. Циментовият под беше потъмнял от маслени петна, които различни автомобили бяха изпускали в продължение на петдесет години. Във въздуха се долавяше застоялата миризма на бензин и отработено масло. В ъгъла бяха струпани няколко градински инструмента, сред които се открояваше стара тревокосачка с ръчно задвижване. Край отсрещната стена бяха подредени акуратно отрязани дърва за камина, до тях имаше ръчна количка с гумено колело.

Юри вкара колата, заключи отвътре и понесе наченатата бутилка водка към къщата. Извади ключа за задната врата и понечи да го пъхне в ключалката, но с изненада установи, че вратата е само притворена. Бутна я с ръка и предпазливо надникна през процепа.

Веднъж вече го бяха обирали. Това се случи само месец след като беше наел къщата. Прибра се от работа някъде към девет и откри щетите. Вероятно ядосани от липсата на плячка, крадците си го бяха изкарали на оскъдното обзавеждане.

Замря на място и напрегна слух. Откъм спалнята на Кони долитаха приглушените звуци на включен телевизор. После видя ръчната чанта на жена си върху масата, а около нея бяха пръснати картонените опаковки с рекламата на кварталното магазинче за готови храни.

Юри беше женен почти от четири години. С Кони се запозна малко след като започна да работи в таксиметровата компания и все още нямаше собствена кола. Беше изпаднал в плен на отчаянието, тъй като визата му изтичаше и единственият шанс да остане легално в страната беше да се ожени за американска гражданка.

Кони беше афро-американка малко над двадесетте, която изглеждаше отегчена от живота и с удоволствие се зае да флиртува с новопристигналия руснак. Показа му предпочитанията си като злоупотреби със служебното си положение на диспечер и започна да му дава най-хубавите курсове. Самият Юри хареса младата жена, без да я свързва с придобивката на така желаната зелена карта. Като младеж си падаше по джаза, а за него тази музика беше неразривно свързана с американските негри. Сега имаше възможност да се запознае на живо с една тяхна представителка и тази идея го възбуждаше. До този момент беше виждал чернокожи само по телевизията, които локалните канали на Свердловск показваха само във връзка със спорта.

Немалка роля за сближаването им изигра и самотата. Юри последва съветите на по-опитните сънародници и се засели в Брайтън Бийч, но кореняците в квартала руски евреи изобщо не го погледнаха. Двамата започнаха да се срещат в различни джаз-клубове на Манхатън, където живееше Кони, или пък в Бруклин — горе-долу близо до къщата на Юри. Той вече бе получил първите си уроци по расизъм в американски стил и беше доста объркан. До този момент беше живял с представата, че афро-американците са на почит в тази страна заради своите исторически и културни традиции. За пръв път чу обидното прозвище „негро“ на улицата, когато двамата бяха сподирени от компания пияни хлапаци — за щастие без други последици. С учудване разбра, че семейството на Кони — най-вече брат й Флаш и приятелчетата му, съвсем не хранеха симпатии към него. Те го наричаха „хонки“ — един термин, който беше не по-малко обиден от „негро“.

Бракът решаваше както проблема със зелената карта, така и този със самотата. За нещастие Юри съвсем скоро разбра, че Кони съвсем не възнамерява да бъде примерната съпруга, която отговаря на руските му очаквания. Тя не прояви никакъв интерес към домашния уют и очевидно смяташе да продължат практиката да се хранят навън, която бяха установили по време на краткия си период на ухажване. Скоро след това Юри разбра, че не може да използва подготовката си в областта на микробиологията без да изкара няколкогодишно и скъпоструващо допълнително обучение. Оставаше му да върти волана на таксито за неопределено време в бъдеще, без никакви други шансове. Скоро след това престана да се съобразява с предпочитанията на Кони и ако не беше страхът, че може да изгуби зелената си карта, той положително би я изхвърлил.