Робин Кук - Вектор

— Така е — кимна след кратко колебание тя.

Стен Торнтън не беше преувеличил като каза, че ще бъдат там за броени минути. Едва настанили се на дивана на Юри, четиримата бяха изненадани от местните пожарникари в противохимически облекла, които бързо отцепиха района и опразниха съседните къщи. Гледката на техните действия отвътре имаше някакъв сюрреалистичен оттенък, тъй като никой от специализираните екипи не се доближи до къщата на Юри.

Няколко минути по-късно в небето се появиха хеликоптери, които направиха по един кръг над района и се насочиха за кацане на брега. Половин час по-късно се появиха и екипите, докарани с тях. За разлика от пожарникарите, тези хора бяха облечени в далеч по-съвършени костюми за биохимическа защита, които наподобяваха скафандри. Част от тях се оказаха експерти по взривовете, които моментално се насочиха към гаража да проверят дали в специализирания автомобил не е поставена бомба.

Останалите проникнаха в къщата, кимнаха за поздрав и се пръснаха из стаите. Никой не погледна тялото на Юри, което продължаваше да лежи на пода между кухнята и дневната. Десет минути по-късно ръководителят на екипа се събра в кухнята с онзи, който командваше групата в гаража. Размениха си няколко думи, после в ръцете на единия светна портативна радиостанция. Вероятно се свързваше с командния пункт на операцията, някъде в Манхатън.

— Две горещи зони — обяви мъжът. — Агентът в автомобила за пестициден контрол несъмнено е антракс, под формата на биологическо оръжие. Взривно устройство няма. В лабораторията има два активни ферментатора, заредени с антраксна култура. Има и пулверизатор, който е силно заразен с антракс, точно като предпазния си капак. Открихме действаща вентилационна система с отрицателно налягане, оборудвана с биологични филтри. Останалата част от къщата е чиста. Край…

Джак и останалите не успяха да чуят отговора, тъй като ръководителят на операцията притисна портативната радиостанция към ухото си. Видяха го да кима няколко пъти, след като каза „слушам, край на връзката“…

Човекът пристъпи към групата на дивана, лицето му остана полускрито от маската.

— Сега искам да напуснете къщата — рече той. — Като излезете на алеята, ще поемете наляво. Когато се мушнете под полицейската лента на ъгъла, ще сте напуснали горещата зона. Малко по-нататък ще видите палатка за обеззаразяване, разпъната е на Оушънвю Лейн. Червена е, няма как да я пропуснете. Там ви очакват.

Групата стана и се насочи към вратата.

— Благодаря ви — подвикна Лори към маскирания мъж, но той не й отговори. Вече се беше обърнал и крачеше към вратата за мазето.

— Хей, тези хора пипат здраво — промърмори с уважение Уорън когато излязоха на алеята.

— Имат пълно основание — увери го Джак. — Нещата са сериозни. Жертвите в града могат да бъдат десетки хиляди.

— Мамка му на това копеле! — изръмжа Флаш, имайки предвид Юри. — Казах ви, че не му е чист косъмът! Трябваше да дойда и да се погрижа за него, както си бях намислил!

— Имаше пистолет — подхвърли Джак. — И беше готов да го използва…

— Аз също нямаше да дойда с празни ръце! — изръмжа Флаш.

Направи им впечатление, че кварталът е абсолютно пуст. Дори кучетата се бяха изнесли нанякъде.

— Страшничко — потръпна Уорън. — Сякаш сме останали сами на света…

Откриха палатката точно там, където им казаха — в средата на опустелия булевард.

— Къде се спасиха всички? — продължаваше да любопитства Уорън.

— Мисля, че не им е било трудно да евакуират местните жители — рече Джак. — Хората винаги са се страхували от зарази. Представям си какво е положението в долен Манхатън и направо тръпки ме побиват!

— Това ми прилича на един стар научнофантастичен филм — промърмори Флаш. — „Денят, в който Земята спря да се върти“, или нещо подобно…

Посрещнаха ги група специалисти в защитни дрехи, които не бяха толкова сложни като на онези в къщата. Ръководителката на екипа се представи като Карълайн Джейкъбс. Без да се церемони повече тя накара пришълците да свалят дрехите си и да застанат под подвижните душове, от които течеше дезинфекционен разтвор. После им дадоха по един комплект стерилни комбинезони, поставиха им ваксина срещу антракс и се заеха с една сложна процедура, наречена ципрофлоксация.

— Това изобщо не съм го очаквал! — оплака се Уорън.

— Трябва да си благодарен, че те ваксинираха — рече Джак. — В града няма кой знае какви запаси от нея. Сигурен съм, че в Манхатън вече изпитват остър недостиг. Просто няма начин да стигне за всички…