Робин Кук - Вектор

— Моля, ако обичате! — извика Маркъс, опитвайки се да надвика поне двадесетина души, които говореха едновременно. Ръцете му започнаха да работят като булдозери, пробивайки им път към една вътрешна врата. Стигнаха дотам без особени затруднения. Агентът почука, надникна вътре и миг по-късно направи знак на Джак и Лори да влизат.

Двамата медицински следователи затвориха вратата след себе си и въздъхнаха с облекчение. Бяха се озовали в нещо като миниатюрен кабинет, най-много три на три, но вътре беше далеч по-тихо в сравнение с общото помещение. За това допринасяше и ограниченото присъствие на хора — в кабинета имаше само трима души, разположили се пред батарея от временно прокарани телефони. И тримата изглеждаха сравнително спокойни. Джак разпозна само един от тях — Стен Торнтън, началник отдел „Извънредни ситуации“ към Градския съвет на Ню Йорк.

— Седнете — кимна им Стен и посочи двата свободни стола срещу себе си. Джак и Лори мълчаливо се подчиниха.

Стен беше изключително висок и това му личеше дори седнал. Беше облечен в обикновено сако от туид и доста измачкани панталони. Разрошената коса и очилата му придаваха вид на интелектуалец — далеч повече приличаше на университетски професор, отколкото на висш държавен служител.

С широк жест им представи другите двама в кабинета: старши агент от ФБР Робърт Соренсън и Кенет Алън — служител на ФАСС, федералната агенция за спешни ситуации към правителството на САЩ.

— Кафе? — попита Стен. — Сигурно сте гладни след това, което сте преживели…

Джак и Лори отказаха, но останаха доста изненадани, че някой може да предлага кафе в подобна криза.

— Може ли да попитам как вървят нещата? — неспокойно огледа присъстващите Джак.

— Разбира се — кимна Стен. — Вие двамата играете важна роля в тези събития и имате пълното право на информация. Вероятно сте се уверили със собствените си очи, че не успяхме да въдворим ред. Паниката се разпространи толкова бързо, че ние се оказахме напълно блокирани. Със съжаление трябва да признаем, че упражненията и сухите тренировки за овладяване на събития от подобен характер се оказаха твърде далеч от действителността. Не успяхме да задържим хората в сградата, а поради включената на максимум вентилационна система беше заразена една доста значителна част от западен Манхатън.

Стен замълча, а Джак и Лори напрегнато местеха погледи по лицата на присъстващите. Новините бяха ужасни, но тези мъже тук изглеждаха странно спокойни.

— Едно събитие обаче промени хода на нещата в наша полза — добави след кратката пауза Стен. — Ще се досетите ли за какво става въпрос?

Джак и Лори се спогледаха, после бавно поклатиха глави.

— Отначало не повярвахме, тъй като беше твърде хубаво, за да е истина — леко се усмихна Торнтън. — Ръчните ни индикатори упорито отказваха да регистрират присъствието на антракс, но те все пак са конструирани така, че да ловят само четирите най-главни биологически оръжия… По тази причина се наложи да поискаме друга, доста по-съвършена измервателна апаратура. Преди броени минути ни докладваха, че разпръснатото над Манхатън прахообразно вещество изобщо не е антракс, фактически то няма нищо общо с биологическите оръжия, защото се оказа обикновено брашно, стрито на фина прах…

Джак и Лори зяпнаха от смайване.

— По наше дълбоко убеждение в случая не става въпрос за някаква фундаментална шега, особено на фона на концентрирания антракс в онзи автомобил за пестициден контрол и трупа в къщата. В тази връзка ФБР проявява изключителен интерес към личностните характеристики на заговорниците. Надяваме се да ни дадете някаква информация за тези хора, а също така и за Арийската народна армия като организация…

Джак и Лори отново се спогледаха и смаяно поклатиха глави.

— Господи, какъв шантав руснак! — промърмори Джак.

— Фантастично! — промълви с уважение Лори. — Измамил е Арийската народна армия, за да запази славата за себе си.

— Какво по-точно имате предвид? — любопитно я изгледа Робърт Соренсън.

— По всичко личи, че е имало някакви различия относно обекта или обектите на нападението — отвърна Джак. — Юри Давидов имаше намерението да обиколи Сентрал Парк с онзи камион за пестициден контрол…

— Мили боже! — възкликна Стен и поклати глава. — Това би означавало около милион жертви!

— Но Арийската народна армия предпочела федералната сграда — добави Лори. — По всяка вероятност биологичното оръжие не е стигало за двете операции и Юри Давидов го е допълнил с брашно за кейк…