Робин Кук - Вектор

— Знаел е какво прави — кимна Стен. — Повечето хора мислят, че антраксът е бял на цвят, но на практика той е светло-бежов. Точно като брашното за кейкове…

— Единственото, което Юри Давидов наистина не е очаквал, е било предателството от страна на съзаклятниците си — продължи Лори. — Дори не му е минало през главата, че ще го очистят. Но Арийската народна армия явно е решила да се отърве от него в момента, в който е получила своя дял от биологическото оръжие. Доколкото успяхме да чуем, те са искали цялото количество антракс, но Юри Давидов е заредил своята част в специализирания автомобил и изваждането му оттам е било невъзможно…

Тримата мъже се спогледаха и поклатиха глави.

— Това съвпада и с нашите сведения — обади се за пръв път Кен Алдън.

— Извадихме голям късмет — добави Робърт Соренсън и уморено се протегна. — Мога да кажа единствено това, но то за съжаление говори зле за подготовката ни срещу евентуални нападения на терористи с биологично оръжие. Нашето контраразузнаване се оказа неспособно да разкрие подобен заговор, а екипите за бърза реакция не успяха да блокират атаката…

Джак погледна Лори и бавно стана на крака. Младата жена скочи и се хвърли в прегръдките му. Добрите новини паднаха като балсам в изтерзаните им души. Прегръщаха се силно и се смееха през сълзи, неспособни да сдържат емоциите си.

— Когато приключите с това, бихме желали да ви разпитаме за Арийската народна армия и нейните лидери-пожарникари — деликатно се прокашля Робърт Соренсън. — Бюрото е твърдо решено да ги залови и изправи пред правосъдието.

— Опитай на друга станция! — заповяда Кърт.

Стив се наведе и започна да върти копчето на радиото докато спря на някаква станция с относително ясен сигнал.

Намираха се в кабината на стар форд пикап, който Стив бе закупил под фалшиво име срещу петстотин долара. Движеха се по един от второстепенните пътища на около осемдесет километра от Ню Йорк Сити и сигналите на местните УКВ-радиостанции ставаха все по-слаби. Преди около половин час, малко преди да поемат по Междущатски път №80, чуха за пръв път новината. Говорителят лаконично съобщи, че в долен Манхатън е извършено нападение с биологическо оръжие, което е предизвикало огромна паника.

Кърт и Стив нададоха тържествуващи викове и се поздравиха с пляскане на дланите.

— Успяхме! — ревнаха в неочаквано пълен синхрон двамата.

Но сега вече имаха нужда от повече информация и трескаво търсеха новини по скалата на старомодното радио в колата.

— Вероятно правителството е наложило пълно мълчание по случая — подхвърли Кърт. — Те мразят да предлагат истината на обществото, независимо за какво става въпрос — Уейко, Руби Ридж или убийството на Кенеди…

— Абсолютно си прав — кимна Стив. — Правителството го е шубе да каже истината!

— Господи, как добре се разви всичко! — възкликна с усмивка Кърт. — Получи се една страхотна военна операция!

— Не можеше да бъде по-добре — пропя Стив.

Кърт хвърли поглед към околността, потънала в разкошните цветове на ранната есен. Намираха се в западната част на Ню Джърси, недалеч от границата с Пенсилвания.

— Каква красота! — промълви той, стисна волана с две ръце и високо се разсмя. Чувстваше се прекрасно. Чувстваше се така, сякаш бе изпил десет чаши кафе.

— В Джърси ли ще обядваме, или ще изчакаме да влезем в Пенсилвания? — попита Стив.

— Не ми пука — отвърна Кърт. — Толкова съм възбуден, че изобщо не ми се яде!

— И аз не съм гладен, но бих искал да си измия ръцете — промърмори Стив. — Юри твърдеше, че няма опасност от докосването до онези пластмасови кренвирши, но аз продължавам да потръпвам при представата за съдържанието им…

— Хей, къде е онзи плик? — сепна се Кърт.

— Пликът на Юри ли?

— Да. Онзи с указанията за производство на биологично оръжие… Нали спомена, че в края е добавил няколко полезни съвета относно последиците?

— Прибрал съм го при картите и адресите за укритие — отвърна Стив. — Искаш ли да го извадя?

— Защо не? — сви рамене Кърт. — Дай да видим какво трябва да направим за собствената си безопасност… — От устата му излетя гърлен смях: — Малкият задник пак ще ни бъде от полза, а?

Стив се пресегна зад седалката и измъкна някаква папка, пристегната с ластик. Отвори я и след миг измъкна кафявият плик на Юри.

— Я колко е дебел — промърмори с уважение той и го поднесе под носа на Кърт: — Онзи тип май е написал цял роман…