Робин Кук - Вектор

Флаш очевидно не го слушаше, зает да разглежда трупа на зет си. Върху лицето на Юри бе застинало изненадано изражение, широко отворените му очи гледаха право в тавана. В центъра на челото му зееше кръгла дупка с размерите на едра сачма.

Междувременно Стен Торнтън най-сетне се появи на телефона. Джак му се представи, прочети гърлото си и започна:

— Мисля, че сте изправени пред най-голямото предизвикателство в кариерата си. Моля ви веднага да проверите дали е имало фалшива тревога за пожар във федералната сграда „Джейкъб Джавитс“, някъде около девет и половина!

— Веднага, или да ви се обадя по-късно? — отвърна с въпрос Стен.

— На секундата! — извика Джак. — Ще чакам на телефона!

Преплете пръсти за късмет и затвори очи. Лори сграбчи ръката му и започна беззвучно да се моли.

В слушалката се чуваше как Стен иска връзка с началника на Противопожарната служба. В кратката пауза на очакването той обясни на Джак, че в „Джейкъб Джавитс“ вероятно е имало сигнал за тревога, но той е бил причинен от дефектен димен детектор. Секунди по-късно началникът на Противопожарна охрана потвърди тази информация.

— Добре, ясно — кимна Джак и направи опит да организира мислите си. — Позвънете на някой от отговорниците в сградата, веднага! Попитайте ги дали е бил изключен записът на автоматичните предупреждения за посетителите и има ли някакъв прах в сградата.

— Това не ми харесва! — загрижено промърмори Стен, но веднага използва пряката връзка си връзка с охраната на небостъргача. След малко отново беше на линията с Джак.

— Отговорът и на двата въпроса е утвърдителен — рече той. — Цялата сграда е посипана с някакъв ситен прашец. Знаете ли какъв е той?

— Антракс! — простена Джак. — Пригоден за военни цели антракс!

— Пресвети Боже! — уплашено възкликна Стен. — Къде се намирате? Как научихте за това?

— Намирам се в една къща на Оушънвю Лейн номер 15 в квартал Брайтън Бийч — поясни Джак. — На пода в краката ми лежи един руски имигрант, убит от нюйоркски пожарникар, който членува в банда, наричаща себе си Арийска народна армия. Руснакът е изградил тук цяла лаборатория, а в гаража му има специализиран автомобил за пестицидна обработка на посевите, който също е пълен с антракс. В мазето има лаборатория, оборудвана с ферментатор. Той по всяка вероятност е зареден с необработен антракс. Допреди малко бяхме затворени в това същото мазе…

— Пресвети Боже! — повтори възклицанието си Стен. — Заразени ли сте?

— Най-вероятно не — отвърна Джак. — Руснакът е знаел какво прави и искаше да ни запази живи. Освен това лабораторията е оборудвана с добра вентилационна система, която по всяка вероятност има и добри филтри…

— Добре, стойте там! — влезе в ролята си Торнтън. — Не напускайте къщата! Ние ще дойдем при вас, ясно?

— Да, добре — кимна Джак. — Но си мислех дали не е по-добре веднага да се върнем в моргата. Имам предвид себе си и доктор Лори Монтгомъри, която също беше пленник. Моргата скоро ще бъде претъпкана и ще има нужда от помощ…

— Само след като ви обеззаразим! — отсече Стен. — Ще стоите там и няма да мърдате! След броени минути ще отцепим района.

Линията прекъсна.

Джак сви рамене, окачи слушалката и въздъхна.

— Изпуснахме ги!

Гласът му прекъсна от вълнение. Лори го прегърна и притисна главата му до гърдите си. Очите й се насълзиха от състрадание.

— Хей, човече — обади се Уорън. — Мисля, че е крайно време да ни обясниш какво става!

Джак кимна и напълни дробовете си с въздух. Наложи му се да избърше очите си от напиращите сълзи.

— Нали помниш какво ти казах, приятелю? — обърна се той към Уорън. — Следващият път в който някой трябва да спасява някого, аз ще бъда човекът, който ще спаси теб…

— Да, ама аз не съм глупак като теб, докторе! — изгледа го Уорън.

— Ех, ако беше се появил тук поне с един час по-рано!

— Значи пак съм лош! — нацупи се младежът.

— Нищо подобно! — размаха ръце Джак. — Страшно съм ти благодарен, че отново се появи, при това съвсем навреме!

— Трябваше да изчакам и да видя дали вие двамата ще се появите на работа — поясни Уорън. — Не го направихте и тогава реших, че е станало нещо… Рано сутринта видях, че бричката ми я няма, а Плюнката докладва, че изобщо не си се мяркал из махалата. Но кой знае защо стигнах до заключението, че вие двамцата сте се сдобрили и в момента сладко си нанкате в някой мотел…

— Де да беше така — въздъхна Джак и хвърли кос поглед по посока на Лори.