Робин Кук - Извън контрол

— На каква възраст са тези деца? — попита Марша.

— На осем и половина месеца — каза Ви Джей. — Ще ги държа в това положение по-дълго от нормалните девет месеца. Колкото по-дълго останат тук, толкова по лесно ще пораснат.

— Откъде взе зиготите? — попита Виктор, макар вече да знаеше отговора.

— Щастлив съм да ви кажа, че те са мои братя и сестри.

Марша премести невярващ поглед от ембрионите към Ви Джей. Той се засмя на изражението и.

— Хайде, това не би могло да е чак такава изненада. Взех зиготите от фризера в татковата лаборатория. Нямаше смисъл да ги оставям да се хабят или пък да оставя татко да ги имплантира в други хора.

— Те бяха пет — обади се Виктор. — Къде е петата?

— Добра памет — похвали го Ви Джей. — За съжаление, похабих я при един от ранните тестове. Но четири са предостатъчни за статистическа екстраполация, поне за първата група.

Марша отново се извърна към децата. Те бяха нейни!

— Не се изненадвайте толкова — каза Ви Джей. — Знаехте, че тази технология беше на път. Аз просто я ускорих.

Виктор се приближи към един от компютрите, когато екранът оживя и избълва половин страница данни. Веднага щом принтирането приключи, протеиновият синтезатор се включи и започна да произвежда протеин.

— Системата усеща необходимостта да се добави някакъв фактор на растежа — обясни Ви Джей. Виктор погледна отпечатаните копия. Те съдържаха жизнените показатели, химията и кръвните стойности на децата. Той беше удивен от сложността на системата. Знаеше, че Ви Джей трябваше да е удвоил невероятно сложното взаимодействие на силите, необходимо за да превърне оплодената яйцеклетка в цял организъм. Това беше свидетелство за качествен скок в биотехнологията. Радикално нова и успешна имплантатна технология беше едно, но това тук бе съвършено друго нещо. Виктор настръхна при мисълта за дяволския потенциал на онова, което собственото му творение бе създало.

Марша боязливо се приближи към един от резервоарите и се взря в момченцето отблизо. Детето отвърна на погледа и, сякаш се нуждаеше от нея; то допря малката си длан в стъклото. Марша протегна ръка и направи същото. Сега ги отделяше единствено прозрачната стена. Но тя изведнъж дръпна ръка отвратена.

— Главите им! — извика тя.

Виктор застана до нея и се наведе напред.

— Какво им има на главите?

— Погледни веждите им! Главите им се скосяват, те нямат чела!

— Мутирали са — обясни Ви Джей небрежно. — Отстраних добавения от Виктор сегмент, след което унищожих някои от нормалните локуси на ФНР-гена. Исках да постигна ниво на интелигентност, подобна на тази на Филип. Той ми помагаше във всичките ми усилия повече от всеки друг.

Марша потръпна и хвана ръката на Виктор така, че Ви Джей да не забележи, но той не и обърна внимание, а посочи към вратата в дъното на стаята.

— Какво има зад тази врата?

— Не видя ли вече достатъчно?

— Искам да видя всичко — каза Виктор. Той остави Марша и тръгна нататък. Тя за миг се взря в мъничкото момченце с изпъкнало чело и сплескана глава. Сякаш човешката еволюция се бе върнала с петстотин хиляди години назад. Как Ви Джей бе могъл да причини съвсем съзнателно това на своите братя и сестри — да спре тяхното развитие? Макиавелисткият му рационализъм я накара да изтръпне.

Тя се дръпна от стъклениците и последва Виктор. Трябваше да види всичко със собствените си очи. Можеше ли наистина да има нещо по-лошо от това, което вече бе видяла?

В съседната стая имаше стоманени контейнери, подредени в редица. Приличаха на гигантски котли, каквито беше виждала в пивоварни като тийнейджърка. Тук беше по-топло и по-влажно. Няколко мъже без работни престилки се суетяха около един от тях, прибавяха вътре някакви съставки. Когато ги видяха, те спряха и погледнаха към Марша и Ви Джей.

— Какви са тези резервоари? — попита Марша.

Виктор знаеше отговора.

— Това са ферментатори за отглеждане на микроорганизми. — Той се обърна към Ви Джей: — Какво има вътре?

— Е-коли бактерии — отговори момчето. — Работилниците за получаване на рекомбинантна ДНК.

— Какво правят всъщност? — попита Виктор.

— Не ми се иска да отговарям — поклати глава момчето. — Не мислиш ли, че това, което видя за днес ти стига?

— Искам да знам всичко. Да сложим всички карти на масата.

— Е, щом настояваш… Ами, правят пари — усмихна се Ви Джей.

— Не съм в настроение за шеги — каза Виктор.

Ви Джей го погледна.

— Нуждаех се от големи капиталовложения за новата лаборатория. Очевидно е, че нямаше как да започна да предлагам акции на борсата. Вместо това внесох малко растения кока от Южна Америка и екстрахирах съответните гени. След което включих тези гени в лактозния оперон на бактерията Е-коли, използвах плазмид, който носи резистентност към тетрациклин и вложих всичко това отново в бактерията. Продуктът е изумителен. Дори Е-коли бактериите го обожават.