Робин Кук - Извън контрол

— Това не е терапевтичен сеанс, майко — сопна и се Ви Джей. — Моите чувства нямат никакво значение. Е, сега знаете всички тъмни тайни. Ваш ред е да бъдете честни с мен. Трябва да знам какви са намеренията ви.

Марша погледна Виктор, надявайки се, че той ще осъди демоничните действия на сина им, но той само стоеше и гледаше объркано, твърде изумен, за да говори.

Тя взе мълчанието му за съгласие. Можеше ли Виктор да е до такава степен омаян от постиженията на Ви Джей, че да отмине с лека ръка смъртта на петима души? Смъртта на собственото им малко момче? Е, във всеки случай тя нямаше намерение да мълчи. По дяволите Виктор!

— Е? — погледна ги Ви Джей.

Тя изви лице към него. Немигащите му очи я гледаха с хладно очакване. Кристалният им син цвят, толкова впечатляващ от самото му раждане и ангелската му руса коса я докараха до сълзи. Той също беше нейно дете, нали? И ако вършеше такива ужасни неща, негова ли бе наистина вината? Той беше извращение на науката. Защото, каквото и да бе постигнал Виктор, за да го превърне в гений, изглежда то го бе лишило от морал. Ако Ви Джей бе виновен, то Виктор бе виновен в същата степен. Марша почувства, че я залива вълна на жал към момчето.

— Ви Джей — започна тя. — Не вярвам, че баща ти е осъзнал резултатите от своя експеримент с ФНР…

Но Ви Джей я прекъсна.

— Тъкмо напротив — каза той. — Татко е знаел съвършено точно какво иска да постигне. И сега може да ме погледне — мен, и онова, което аз съм постигнал, и да се увери, че в края на краищата е успял. Аз съм точно това, което е желал и на което се е надявал; аз съм това, което той самият е искал да бъде. Аз съм това, което науката може да бъде. Аз съм бъдещето. — Ви Джей се усмихна. — По-добре свиквай с мен.

— Може би в научно отношение наистина си това, което баща ти е възнамерявал — продължи Марша твърдо. — Но мисля, че не е предвидил личността, която създава. Ви Джей, това, което се опитвам да ти кажа е, че ако си извършил тези убийства, ако произвеждаш кокаин… и не си в състояние да видиш моралното противопоставяне на тези действия, ами… значи вината не е твоя.

— Майко — каза Ви Джей вбесен, — ти винаги тълкуваш нещата превратно. Чувства, симптоми, личност. Разкрих ти най-голямото постижение в биологията за всички времена, а ти сигурно искаш да ме подложиш на поредния психологически тест. Това е абсурд.

— Науката не е най-върховното нещо — поклати глава Марша. — Моралът е този, който води. Не можеш ли да разбереш?

— Точно тук се заблуждаваш — каза Ви Джей. — И татко е показал, че също слага науката над морала със самия акт на създаването ми. Според общоприетите морални предписания той не би трябвало да започва експеримента с ФНР, но все пак го е направил. Той е герой.

— Това, което е направил, създавайки те, е било породено от глупаво високомерие. Не се е спрял да помисли за възможните последици; бил е толкова обсебен от средствата, които ще го доведат до целта. Науката губи своя смисъл, когато се отърси от връзката си с морала.

Ви Джей цъкна с език в знак на несъгласие. След това впери пламналите си от страст сини очи в Марша.

— Моралът не може да бъде научно правило, защото той е нещо относително и затова — променливо. А науката не е. Моралът е базиран върху човека и неговото общество, които се променят през годините в зависимост от културата. Което е заклеймявано от едни, е обожавано от други. А в науката няма място за прищевки. Единственото неизменно нещо в този свят са законите на природата, които управляват сегашната вселена. Разумът е крайният арбитър, не моралният каприз.

— Ви Джей, ти не си виновен — произнесе Марша, клатейки глава тъжно. С него не можеше да се разбере. — Твоята свръхинтелигентност те е изолирала и те е направила човек, на когото липсват човешките качества жал, съпричастност, дори обич. Чувстваш, че нямаш граници. Но имаш. Никога не си развил съвест. Но не можеш да го видиш. То е като да обясняваш концепцията за цветовете на човек, сляп по рождение.

Ви Джей скочи от стола с възмущение.

— С цялото ми уважение — каза той, — но нямам време за софистика. Чака ме работа. Трябва да знам какви са намеренията ви.

— Ще поговорим с баща ти. — Марша избегна погледа му.

— Хайде отивайте, говорете — каза Ви Джей и сложи ръце на кръста си.

— Ще говорим, но не в присъствието на деца.

Той сви устни раздразнено. Дишането му се учести, в очите му играеха зли пламъчета. Накрая се обърна и излезе от стаята. Вратата след него се захлопна и прещрака. Беше ги заключил. Марша погледна Виктор. Той поклати глава в безпомощно отчаяние.