Робин Кук - Извън контрол

Марша седеше до мивката в голямата селска кухня и се взираше към градината и чезнещата светлина. С периферното си зрение улови движение по алеята и се обърна. Ви Джей се прибираше вкъщи с колелото си.

За секунда усети, че дъхът и спира. Откакто Дейвид бе умрял преди пет години, тя не приемаше семейството си като нещо, което се разбира от само себе си. Никога нямаше да забрави ужасния ден, в който докторът и каза, че жълтеницата на момчето и е преминала в рак. Лицето му, жълто и сбръчкано от болката, се вряза направо в сърцето и. Още усещаше тънкото му телце, което се притискаше в нея точно преди да умре. Беше сигурна, че се опитва да и каже нещо, но единственото, което чу, беше затрудненото му дишане, докато се опитваше да се държи за живота.

След това нищо вече не беше същото. Нещо повече, година по-късно стана дори по-лошо. Прекаленото безпокойство на Марша за Ви Джей произтичаше отчасти от загубата на Дейвид, отчасти от ужасните обстоятелства около смъртта на бавачката само година след неговата. Двамата се бяха разболели от някаква изключително рядка форма на чернодробен рак и въпреки уверенията, че няма начин да е заразно, Марша не можеше да се отърси от страха, че мълнията, ударила два пъти дома им, няма да го направи и трети път. Смъртта на бавачката им беше запомняща се и поради факта, че бе направо ужасна.

Беше през есента, точно след рождения ден на Ви Джей. Листата падаха от дърветата и във въздуха се прокрадваше първият есенен хлад. Още преди да се разболее, Джанис бе започнала да се държи твърде странно. Ядеше единствено храна, приготвена от самата нея и държана в затворени съдове. Проявяваше страстна религиозност, стигаща до фанатизъм. Марша и Виктор сигурно нямаше да я изтърпят, ако не беше станала като член на семейството през многото години, откакто работеше при тях.

По време на последните, критични месеци от живота на Дейвид, тя бе направо божи дар. Но скоро след смъртта му започна да мъкне навсякъде със себе си библията, притиснала я до гърдите си, сякаш това можеше да я предпази от тайнствена болест. Оставяше я единствено, докато шета, и то с неохота. И като връх на всичко стана мрачна и враждебна и започна да се заключва нощем в стаята си.

Но най-лошото бе отношението, което разви към Ви Джей. Внезапно отказа да прави каквото и да било с момчето, което по онова време тъкмо бе навършило пет години. Въпреки, че Виктор Джуниър бе едно изключително самостоятелно дете, все още понякога се налагаше Джанис да му помага, но тя отказваше. Марша бе говорила няколко пъти с нея, но без резултат. Тя настоятелно го отбягваше. Когато започнаха да я увещават, тя забълнува за дявола, който е сред тях и други подобни религиозни безсмислици.

Марша беше на края на търпението си, когато Джанис се разболя. Виктор пръв забеляза, че очите и са пожълтели и обърна внимание на жена си. Тя с ужас осъзна, че очите и бяха придобили същата жълтеникава отсянка, която имаха очите на Дейвид. Виктор побърза да я откара в Бостън, където да преценят състоянието и. Диагнозата дойде като потресаващ шок: тя имаше рак на черния дроб от същия специфичен вирулентен тип, от който синът им бе умрял.

Наличието на два случая на такава рядка форма на рак в едно и също семейство в рамките на година подтикна епидемиолозите към обширни изследвания. Но всички резултати се оказаха отрицателни. Не съществуваше опасност причината да идва от околната среда. Решиха, че двата случая са просто нещастно стечение на обстоятелствата.

Страшната диагноза помогна най-малкото да се обясни странното поведение на Джанис. Лекарите допуснаха, че е възможно вече да е страдала от метастази в мозъка. След като я диагностицираха, състоянието и тръгна надолу безмилостно бързо. Тя рязко отслабна въпреки терапията, за две седмици стана кожа и кости. Но последният ден, преди да отиде да умре в болницата, беше особено травмиращ.

Виктор тъкмо се бе прибрал вкъщи и бе влязъл в банята. Марша приготвяше вечеря в кухнята, когато в къщата проеча смразяващ кръвта вик. Виктор изскочи полуоблечен:

— Какво става, за бога?

— Дойде откъм стаята на Джанис — отвърна Марша, която бе пребледняла като платно.

Те размениха бързи, разбиращи погледи. После се втурнаха навън към гаража и изкачиха светкавично тесните стълби, водещи към малкото апартаментче на бавачката.

Преди да са стигнали до стаята и, втори вик разкъса тишината. Стори им се, че от силата му стъклата на прозорците задрънчават.