Робин Кук - Извън контрол

Д-р Стедман хвърли на Виктор Франк бърз поглед. Мъжът беше на ръба на нервите си. Според д-р Стедман Франк беше възможно най-лошият бъдещ родител, който той някога бе виждал в родилната зала. Най-удивителното беше, че самият Франк бе лекар и имаше акушерска практика, преди да започне да се занимава с изследователска работа. При такъв опит това определено не го показваше по най-добрия начин. Една дълга въздишка отново върна вниманието на доктора към Мери.

Гримасата, която бе изкривила лицето и, бавно се стопи. Явно контракцията бе отминала.

— Добре — каза д-р Стедман и махна с ръка на сестрата да смъкне чаршафа, който покриваше краката на родилката. — Да видим какво става. — И той се наведе над леглото.

— Може би трябва да направим ултразвук — предложи Виктор. — Не мисля, че има особено голям напредък.

Д-р Стедман го изгледа:

— Д-р Франк! Ако нямате нищо против… — Той не довърши изречението, надявайки се, че тонът показва раздразнението му.

Виктор Франк отвърна на погледа му и Стедман внезапно осъзна, че мъжът е ужасен. Лицето му беше бяло като порцелан, цялото покрито със ситни капчици пот. Може би едно износване беше невероятно напрежение дори и за лекар.

— О! — възкликна Мери. — Разливащата се по леглото течност върна вниманието на д-р Стедман отново към пациентката му. За миг той забрави Франк.

— Спука се мембраната — каза той. — Това е съвсем естествено, както обясних преди. Да видим докъде стигнахме с бебето.

Мери затвори очи и усети пръстите му вътре в себе си. Отпусната върху напоените с изтеклите и води чаршафи, тя се почувства унизена и уязвима. Напомни си, че го прави не само заради парите, а и за да донесе щастие на една семейна двойка, която не можеше да има други деца. Марша бе толкова сладка и убедителна. Сега тя се питаше дали бе постъпила правилно. Но последвалата контракция я прониза отгоре до долу и прекъсна мислите и.

— Добре, добре — възкликна д-р Стедман. — Много добре, Мери. Наистина много добре. — Той свали ръкавиците си и ги хвърли настрани. — Главичката на бебето се показва и разкритието се увеличава. Добро момиче! — Той се обърна към сестрата: — Нека да я преместят в родилната зала.

— Сега вече мога ли да получа лекарство? — попита Мери.

— Веднага щом влезем в родилната зала — каза д-р Стедман бодро. Той почувства облекчение. След миг усети една ръка върху рамото си.

— Сигурен ли сте, че главата не е твърде голяма? — попита Виктор рязко и дръпна д-р Стедман настрана.

Д-р Стедман усети треперенето на ръката, която продължаваше да стиска рамото му. Той се пресегна и се освободи от хватката.

— Казах, че главичката се показва. Това означава, че е минала през таза. Сигурен съм, че си го спомняте.

— Сигурен ли сте, че главичката се показва? — попита Виктор.

Вълна на негодувание заля д-р Стедман. Беше готов да избухне, но видя, че мъжът трепери от страх. Преглъщайки яда си, той каза само:

— Главичката се показва. Сигурен съм. — След което добави: — Ако това ви тревожи, може би ще е по-добре да отидете в чакалнята.

— Не бих могъл — натърти Виктор. — Трябва да го издържа до края.

Д-р Стедман го погледна. От първата им среща той бе останал с малко странно чувство за този човек. До известно време приписваше безпокойството на Франк на необичайността на ситуацията, но тук определено имаше и нещо друго. Д-р Франк беше нещо повече от разтревожен баща. „Трябва да го издържа до края“, бе доста странен коментар за един бъдещ баща. Беше прозвучало така, сякаш бе своего рода мисия, а не щастливо та дори и травмиращо — събитие, в което са замесени човешки същества.

Марша усещаше смътно странното поведение на съпруга си, докато следваше носилката с Мери по коридора към родилната зала. Но беше до такава степен погълната от раждането, че не можеше да се фокусира върху него. С цялото си сърце желаеше тя да е на мястото на Мери в болничното легло. С радост би посрещнала болката, макар раждането на сина и Дейвид преди пет години да бе завършило с голям кръвоизлив и да се бе наложила спешна хистеректомия 1 1 Оперативно отстраняване на матката. Б. пр. , за да спасят живота й.

Тя и Виктор толкова отчаяно искаха второ дете. Откакто не бе в състояние да ражда, те непрекъснато обмисляха вариантите. След известно обсъждане се спряха на оплождане ин витро и износване от друга жена. Марша бе щастлива от споразумението и доволна, че още преди раждането детето ще е тяхно съвсем законно, макар, че би дала всичко, за да износи сама това дългоочаквано бебе. За миг си помисли как ли Мери ще понесе раздялата си с него. Точно затова беше благодарна на мичиганския съд.