Робин Кук - Извън контрол

Докато сестрата возеше леглото с Мери към родилната зала, Марша каза нежно:

— Справяш се чудесно. Почти свърши.

— Да я обърнем настрана — обърна се д-р Уайтхед, анестезиологът, към сестрата. След това хвана ръката на Мери и каза: — Сега ще ви дам епидуралния блок, за който говорихме.

— Не мисля, че съм съгласен — приближи се Виктор. — Особено пък, ако се каните да използвате седалищен метод.

— Д-р Франк — произнесе строго д-р Стедман, — имате избор: или спирате да се месите, или напускате залата. Изберете си. — Беше му писнало. Бе се съгласил с някои от предложенията на Франк, като например провеждането на всички познати предродилни тестове, включително и амниоцинтеза. Дори беше позволил на Мери да взема един антибиотик, цефалоклор, в продължение на три седмици в ранните месеци на бременността и. Професионално изобщо не смяташе, че всичко това се налага, но се бе съгласил, защото д-р Франк настояваше и защото статусът му на бъдещ баща правеше ситуацията необичайна. И понеже Мери не възрази, казвайки, че това е част от уговорката, той се съгласи. Но това беше по време на бременността. Раждането беше друга история и д-р Стедман не се канеше да прави компромиси с методологията си заради някакъв колега-неврастеник. Що за медицинска практика беше минал Франк, питаше се той. Сигурно би издържал стандартните текущи процедури. Но тук той оспорваше всяка от заповедите на Стедман и на всяка крачка изказваше различно мнение.

В продължение на няколко дълги секунди Виктор и д-р Стедман стояха и се гледаха. Виктор стисна юмруци и за един кратък миг Стедман си помисли, че се кани да го удари. Но мигът отмина и Виктор се потътри към ъгъла, където остана да стои все тъй неспокоен.

Сърцето му биеше силно и той усети неприятно чувство в корема. Моля те, нека бебето е нормално! — молеше се той на ум. Очите му бяха пълни със сълзи, когато погледна към жена си. Тя искаше второ дете толкова много. Усети, че отново започва да трепери. Не трябваше да го правя. Но те моля, Господи, нека с това дете всичко да е наред! Погледна към часовника. Голямата стрелка пъплеше отчайващо бавно по циферблата, сякаш бе залепнала. Запита се колко ли време още можеше да издържи напрежението.

Опитните ръце на д-р Стедман поставиха упойката за секунди. Марша хвана ръката на Мери, усмихвайки и се окуражаващо, докато болката утихна. Следващото нещо, което Мери осъзна беше, че някой я буди и и казва, че е време да напъва. Втората фаза на усилието премина бързо и гладко и в 6:04 след обяд Виктор Франк Джуниър бе роден.

Виктор стоеше точно зад д-р Стедман в момента на раждането, затаил дъх, опитвайки се да види колкото се може по-добре. Когато бебето излезе на бял свят, той бързо го огледа отгоре до долу, докато д-р Стедман клампираше и режеше пъпната връв. След това Стедман го подаде на чакащите педиатри, които Виктор последва до отделението за новородени. Там го сложиха да легне и започнаха да го преглеждат. Виктор усети вълна на облекчение. Детето беше нормално.

— В отлично състояние е — извика педиатърът.

— Браво — отвърна д-р Стедман, зает изцяло с Мери и след родилните процедури.

— Но той не изплака — обади се Виктор. Съмнението замъгли еуфорията му.

Педиатърът леко потупа стъпалата на бебето, после разтри гръбчето му. Новороденото оставаше все тъй безмълвно.

— Да, но диша добре — отвърна той и се зае да изчисти носа на бебето.

— Може ли? — попита Виктор, приближавайки се.

— Само да не настине.

Той предпазливо се пресегна и взе Виктор Джуниър. Държеше го с две ръце пред себе си. Беше красиво бебе с удивително руса коса. Кръглите, розови бузи придаваха на лицето му живописен ангелски облик, но далеч по-странното в него бяха ярките сини очи. Когато Виктор погледна в дълбините им, той осъзна шокиран, че бебето отвръща на погледа му.

— Красив е, нали? — произнесе Марша зад рамото му.

— Прекрасен е — съгласи се той. — Но откъде е тази руса коса? И двамата сме кестеняви.

— До петгодишната си възраст съм била руса — каза Марша и се протегна да докосне розовата кожа на бебето.

Виктор гледаше озареното от любов лице на жена си. Тя беше с тъмнокестенява коса, тук-там прошарена от сребристи нишки. Очите и бяха сиво-сини, а чертите — деликатно изваяни. Те напълно контрастираха със закръглените черти на бебето.

— Погледни очите му — каза Марша.

Виктор отново насочи вниманието си към детето.

— Невероятни са, нали? Готова съм да се закълна, че преди минута гледаше право в мен.