Робин Кук - Мозъци

— Внимание! — обади се практикантът с дефибрилатора. Екипът се отдръпна, плочките на апарата потънаха в гръдните тлъстини, започнали да придобиват сивкав цвят. Токовият удар беше толкова силен, че цялата огромна маса на болния подскочи във въздуха. Тлъстините се разтърсиха като малеби.

Анестезиологът моментално поднови работата си с кислородната помпичка. Върху тъмния екран на монитора се появи единична начупена линия, която леко потрепваше.

— Пулсът е слаб, но стабилен — обади се анестезиологът, допрял палец да сънната артерия на болния.

— Много добре — кимна практикантът. Очите му бяха заковани в монитора, ръцете му продължаваха да стискат плочките на дефибрилатора. На екрана изскочи първата вентрикуларна крива, последвалата заповед му беше бърза и категорична: — Лидокаин, седемдесет и пет милиграма, венозно. — В гласа му се долови облекчение.

Филипс се насочи към Томас и го потупа по крака, стъпил на високо столче до масата. Практикантът бавно се смъкна на пода, очите му оставаха заковани в лицето на болния.

— Става въпрос за ваша пациентка на име Лин Ан Лукас — започна направо Филипс. — Рентгенът на мозъка й показва доста интересни неща…

— Радвам се, че открихте нещо — кимна Томас. — Интуитивно усетих, че нещо с това момиче не е наред, но не открих какво е то…

— На този етап аз също не мога да определя диагнозата — предупреди го Филипс. — За целта ще ми трябват допълнителни снимки на мозъка, но те могат да станат едва утре сутринта. Имате ли нещо против да я приемем за тази нощ?

— Лично аз не — сви рамене Томас. — Но без диагноза, макар и временна, това ще означава един куп излишни приказки и нерви…

— Какво ще кажете за множествена склероза?

Томас замислено поглади брадата си.

— Е, чак пък множествена склероза… — промърмори със съмнение той.

— Имате ли категорични причини да я отхвърлите? — присви очи Филипс.

— Не, но нямам и такива, които да я потвърдят.

— Какво ще кажете за множествена склероза в много начална фаза?

— Става — сви рамене Томас. — Макар, че тази болест се диагностицира едва след наличието на поредица от твърдо установени симптоми.

— Именно — кимна Филипс. — В случая обаче ние я допускаме още преди появата на тези симптоми.

— Добре — кимна Томас. — Но в искането за хоспитализация ще напиша, че диагнозата е предположение на рентгенологията.

— Няма никакъв проблем — разпери ръце Филипс. — Стига да попълните един ордер за спешен мозъчен скенер и политомография.

Върна се в приемната и се въоръжи с търпение. Усилията му дадоха резултат половин час по-късно, когато най-сетне получи болничния картон и анамнезата на Лин Ан Лукас. Взе двете папки и се насочи към чакалнята, абсолютно празна в този късен час.

Първо се запозна с процедурите, до които бяха прибегнали докторите Хъгинс и Томас. В тях нямаше нищо необичайно. След това разгърна картона. Цветната маркировка в горния ляв ъгъл напомняше, че пациентката е била подложена на рентген. Потърси заключението. На единадесетгодишна възраст момичето е било преглеждано на скенер след падане с летни кънки. Снимките са били разчетени от практикант-рентгенолог, чието име беше познато на Филипс. Той беше завършил няколко години по-рано от него и вече имаше постоянна работа в Хюстън. Заключението му гласеше: липса на патологични изменения.

Продължи да изучава картона. Инфекция на горните дихателни пътища преди около две години, овладяна и излекувана в студентската поликлиника. Периодични гинекологически прегледи, на които са били открити временни и бързо овладяни кръвотечения. Досадни и еднообразни данни, рече си Филипс. След което си даде сметка, че вероятно ги счита за такива просто защото вече от години не беше практикувал обща медицина. В картона липсваха вписвания за последните две години.

Върна го на гишето и затича по стълбите към кабинета си, обзет от творческа треска. След разочарованието с Марино, състоянието на Лукас му се струваше изключително обещаващо по отношение на научните изследвания. Влетя в кабинета си, издърпа едно прашасало томче по обща медицина от лавицата и го разгърна на раздела за множествена склероза.

Правилно беше запомнил, че диагностицирането на това заболяване е винаги обстоятелствено. То не можеше да бъде подкрепено с никакви лабораторни изследвания, с изключение на аутопсията. Това обстоятелство придава допълнителна тежест на рентгенологичната диагноза, убедено кимна той и продължи да чете. Сред класическите симптоми на заболяването фигурираха проблемите със зрението и нарушената функция на пикочния мехур. После прочете първото изречение на следващия параграф, затвори очи и започна отначало: