Робин Кук - Маркер

— Сериозно ли говориш?

— Повече от сериозно. Бърз си, задълбочен си, а на мен точно това ми трябва. Освен това ми разрешаваш да наблюдавам, което не мога да кажа за останалите тук. Но ако не проявяваш интерес, мога да се обърна към Лори, макар да знам, че мрази да се замесва в полицейски случаи.

— Тя се интересуваше от един случай, който дойде от „Манхатан Дженерал“ — каза с подмилкващ се британски акцент Рива, в остър контраст с носовото нюйоркско наречие на Лу. — Вече взе папката и каза, че иска да се заеме първо с този.

— Виждал ли си Лори тази сутрин? — обърна се Джак към лейтенанта. И двамата проявяваха симпатии към Лори Монтгомъри. Джак знаеше, че Лу се е срещал веднъж с нея, но от това нищо не беше излязло. Според собствените признания на Лу проблемът бил в неговата липса на конфиденциалност. Оттогава добрият полицай се бе превърнал в ревностен адвокат на Джак и Лори като двойка.

— Аха, преди петнайсет-двайсет минути.

— Говори ли с нея?

— Разбира се. Що за въпрос?!

— Нормално ли изглеждаше? Какво каза?

— Хей! Това разпит трета степен ли е? Не помня какво ми каза; май беше нещо от сорта на: „Здрасти, Лу, какво става?“ или нещо подобно. А що се отнася до психическото й състояние, беше съвсем нормално, дори блестящо. — Лу погледна към Рива. — Вие на същото мнение ли сте, д-р Мета?

Рива кимна.

— Бих казала, че изглеждаше чудесно, може би малко възбудена от всичкото това суетене наоколо. Явно беше разговаряла с Джанис за онзи случай от „Дженерал“. Затова го поиска.

— Да е казвала нещо за мен? — наведе се Джак към Лу, снишавайки глас.

— Абе какво ти става днес? — изгледа го лейтенантът. — Да не би някой да те е вкиснал?

— О, по пътя винаги има достатъчно такива, които да го направят — каза Джак неопределено. Причисляването на Лори към тази група добави само още сол в раната.

— Какво ще кажеш да поема Корнуел? — извика Джак към Рива.

— Заповядай — отвърна тя. — Калвин е оставил бележка, че иска аутопсията да бъде направена колкото се може по-бързо. Тя измъкна папката от купчината с етикет „за аутопсия“ и я сложи на края на бюрото. Джак я отвори и разлисти страниците: смъртен акт, протоколи от криминологията, два листа с бележки за аутопсия, телефонно обаждане за смъртта получено на рецепцията, запълнена страница за установяване на самоличността, изследователски рапорт, продиктуван от Фонтуърт, отделна страница за рапорт от аутопсията лабораторна бланка за ХИВ-тест и бележка, че тялото е минало рентгеново изследване и е фотографирано след докарването му в Патологическия център. Джак извади рапорта на Фонтуърт и го прочете. Лу се наведе над рамото му.

— Беше ли на местопрестъплението? — попита го Джак.

— Не, намирах се в Харлем, когато са се обадили. Първоначално са го поели момчетата от района, но когато разпознали жертвата, звъннали на колегата, детектив лейтенант Харви Лоусън. Говорих с всички тях и всички казаха, че е било страшна касапница. Цялата кухня била в кръв.

— Какво е мнението им?

— Като се има предвид, че е била полугола, със забито оръжие в интимните части между бедрата, те смятат, че е било смъртоносно сексуално нападение.

— Интимните части! Твърде деликатно казано.

— Е, не ми го описаха точно така, превеждам ти.

— Благодаря ти за съобразителността. Споменаха ли за кръвта по предната част на хладилника?

— Казаха, че имало кръв навсякъде.

— А това, че са открили кръв в хладилника, по-специално върху парчето сирене, както е описано в рапорта на Фонтуърт? — Джак почука с показалец върху листа. Беше впечатлен. Въпреки предишното си мнение за разхвърляната работа на Фонтуърт, рапортът беше задълбочен.

— Както вече споменах, казаха, че кръвта била навсякъде.

— Но вътре в хладилника? При затворена врата? Малко необичайно е.

— Може вратата на хладилника да е била отворена, когато са я нападнали?

— И тя грижливо е прибрала сиренето? Странно действие за нападнат човек, не мислиш ли? Кажи ми следното: споменаха ли за някакви отпечатъци от стъпки освен тези на жертвата?

— Не, не са.

— Фонтуърт специално подчертава, че такива не е имало, но пък са личали няколко от жертвата. Което е още по-странно.

Лу разпери ръце и вдигна рамене.

— Е, ти какво мислиш?

— Мисля, че в този случай аутопсията ще е от голямо значение, затова да не се помайваме и да запретваме ръкави.

Джак се приближи към Вини и удари с папката по бюрото, което накара санитаря да подскочи.