Робин Кук - Маркер

— Сара Кромуел, синдикалната психоложка в „Дейли нюз“?

— Аха, онази, дето можеше да посъветва всекиго как да вкара живота си отново в релси. Знаеш, че и тя е работила в телевизията. Беше разбила рейтинга на повечето ток-шоута, включително и това на Опра. Наистина дяволски известна.

— Катастрофирала ли е? Защо е цялата тази суетня?

— Никаква катастрофа. Както изглежда била е убита най-брутално в апартамента си на Парк авеню. Не знам подробностите, но всичко било в кръв според д-р Фонтуърт, който трябваше да се заеме със случая. Казвам ти, и той, и дежурният бяха навън през цялата нощ. След Кромуел имаше двойно самоубийство в имение на 84-а улица, след това — убийство в един нощен клуб. И накрая дежурният доктор трябваше да излезе заради някакъв малоумник, който прегазил човек и не спрял, след което заради двама със свръхдоза.

— Да кажеш нещо за двойното самоубийство? Стари или млади?

— На средна възраст. Въглероден окис. Запалили колата при затворена врата на гаража и вкарали няколко маркуча, свързани с ауспуха, в купето.

— Хм — промърмори Джак. — Някакви предсмъртни писма?

— Хей, не е честно — поклати глава Джанис. — Въртиш ме на шиш за случаи, с които не съм се занимавала. Но доколкото знам, има едно писмо, от жената.

— Интересно. Е, по-добре да слизам долу. Очертава се напрегнат ден. А ти се прибери и поспи.

Джак беше доволен. Предчувствието за интересен ден помете раздразнението, избило на повърхността тази сутрин. Ако Лори искаше да се върне в апартамента си за няколко дни, още по-добре за него! Щеше да изчака, нямаше намерение да позволи да бъде емоционално изнудван.

Той прелетя покрай офисите на патолозите, пресече канцеларията с шкафовете, натъпкани с папки и влезе в следващото помещение. Усмихна се на телефонните оператори от дневната смяна, но те не му отговориха. Бяха потънали в разпределение на дневния график. Той махна с ръка на сержант Мърфи, когато отмина будката на охраната, но Мърфи говореше по телефона и не му обърна внимание. Добро посрещане , помисли си Джак.

В залата за идентификации се отнесоха към него не по-различно. Вътре имаше трима души, и тримата го игнорираха напълно. Двамата се бяха скрили зад сутрешните си вестници, докато д-р Рива Мета, която работеше с Лори в една стая, се бе навела над голяма купчина листове и правеше график на аутопсиите за деня. Джак си наля чаша кафе от каната и се наведе над вестника на Вини Амендола. Вини беше един от санитарите и най-честият помощник на Джак в залата за аутопсии. Редовното му ранно присъствие означаваше, че Джак може да започне работа в залата преди всички.

— Как така не си долу заедно с Бингъм и Уошинггън? — попита го Джак.

— Изпревариха ме — каза Вини и остави вестника — Както изглежда са извикали Сал. Вече започваха, когато дойдох.

— Джак! К’во пра’иш?

Третият се подаде иззад шумолящите страници, но акцентът му вече го бе издал. Беше детектив лейтенант Лу Солдано от отдел „Убийства“. Джак го познаваше от времето, когато бе постъпил в съдебна медицина. Убеден в изключителния принос на патолозите за собствената му работа, Лу често ги посещаваше. Пък и беше приятел.

С известно усилие набитият детектив се измъкна от тесния пластмасов стол, стиснал вестника в едрата си ръка. С износената си мушама, разхлабена вратовръзка и разкопчано горно копче на ризата, той напомняше на персонаж от стар черно-бял филм. Лицето му бе обрасло с нещо, което можеше да мине за двудневна брада, макар Джак да знаеше от опит, че е само на един ден.

Те се поздравиха с плясване на дланите, маниер, който Джак бе усвоил от кварталното баскетболно игрище и за който Лори му се подиграваше.

— Какво те накара да станеш толкова рано? — попита Джак.

— Да стана? Че аз още не съм лягал! — поклати глава Лу. — Такава нощ беше! Капитанът направо откачи заради онзи предполагаем случай на полицейска бруталност, тъй като на отдела наистина ще му запари под краката, ако версията на замесените служители не прозвучи убедително. Надявам се скоро да разбера, но като се има предвид, че Бингъм се занимава със случая, нещата не изглеждат добре. Той сигурно ще се мотае там през по-голямата част от деня.

— А нещо за случая Сара Корнуел? Научил си за него, нали?

— Има си хас! Видя ли медиите в приемното?

— Трудно е да ги пропусне човек — отвърна Джак.

— За съжаление, вече бяха тук при полицейската стрелба. Със сигурност ще има много вестникарски и телевизионни реклами за тази мършава психоложка, може би повече, отколкото би получила, ако те не се бяха навъртали наоколо. А когато едно убийство получи приоритет в медиите, зная, че ще ми бъде оказан натиск отгоре да намеря заподозрян. Така че, след като ти казах всичко това, направи ми услуга и поеми случая.