Робин Кук - Маркер

— Огнестрелна рана, но това е полицейски случай, ето защо Фонтуърт трябваше да го поеме. Доколкото разбрах, полицията е обградила един заподозрян у приятелката му. Когато се опитали да го арестуват, последвал артилерийски огън. Възниква въпросът за какво е тази излишна агресия. Може би ще те заинтригува.

Джак потръпна вътрешно. Тези случаи можеха да бъдат сложни заради многобройните изстрели. Въпреки, че д-р Джордж Фонтуърт бе шеф на Джак от осем години в Патологията, той, по негово мнение, бе твърде повърхностен.

— Мисля, че ще си изясня защо се е набъркал шефът — измърмори Джак. — Ти какво би направила? Да си забелязала нещо?

— Обичайното, но има един от манхатънската общинска болница, който лежи отвън. Млад мъж, опериран вчера сутринта за сложна фрактура след падане, докато карал кънки в събота в Сентръл Парк.

Джак потръпна отново. С изострена чувствителност, благодарение на Лори, той реагираше негативно при всяко споменаване на „Манхатън Дженерал“. Някогашен престижен академичен център, сега тя бе флагман на „АмериКеър“. Макар да знаеше, че общото ниво на медицината в тази институция е добро, такова, че ако паднеше лошо от колелото си и завършеше в тяхното травматологично отделение, където най-вероятно биха го откарали след сключването на новия договор, щеше да получи добри грижи. В същото време това здравно заведение се ръководеше от „АмериКеър“ и той изпитваше чувство на дълбока вътрешна омраза към компанията.

— А кое прави случаят по-особен? — Той се опита да прикрие емоцията. И връщайки се към сарказма додаде: — Да не би диагнозата да е била загадка, или пък да е намесено нещо мръсно?

— Нито едното, нито другото — въздъхна Джанис. — Просто начина, по който случаят ме порази. Беше… доста тъжно.

— Тъжно? — вдигна вежди Джак. Беше изненадан. Тази жена работеше като медицински следовател повече от двайсет години и беше виждала смъртта във всичките й безславни проявления. — За да кажеш ти, че нещо е тъжно, трябва наистина да е било тъжно. Разказвай.

— Човекът беше към трийсетте, не е боледувал преди — и по-специално, не е имал сърдечни проблеми. Натиснал бутона за спешно извикване, но сестрата отишла при него пет-десет минути по-късно. По нейните думи. И той вече бил мъртъв. Трябва да е страдал от сърце.

— Някакви опити да го върнат към живот?

— О, съвсем определено са се опитали да го реанимират, но без успех. Електрокардиограмата така и не показала вече сърдечна дейност.

— И кое го прави толкова тъжно? Възрастта на мъжа?

— И възрастта, разбира се, но това не е цялата история. Всъщност, дори не знам защо това ме разстрои толкова много. Може би заради сестрите, които не са се отзовали достатъчно бързо, докато бедният човек е имал нужда от помощ и е разбирал, че няма да я получи. Всеки от нас може да преживее подобен болничен кошмар. Или пък заради родителите му, които са много симпатични. Дошли от Уестчестър, за да отидат в болницата, а после ги накарали да дойдат тук, при тялото. Наистина бяха съсипани. Останах с впечатлението, че синът им е бил целият им живот. Предполагам, че още са тук.

— Къде? Надявам се, че не са се натъкнали на онази сган от репортери?

— Последното, което знам е, че са отишли в чакалнята и са настоявали за друга идентификация, макар вече да е била направена такава. За да прояви внимание и деликатност, дежурният казал на Майк да отиде и да направи нова серия снимки, но точно тогава ме извика шефът за друг случай. Когато се върнах, Майк случайно спомена, че майката и бащата са все още в чакалнята, изглеждали объркани, докато държали снимките. Сякаш се надявали да е грешка и настоявали да видят самото тяло.

Джак усети, че пулсът му се ускорява. Познаваше твърде добре емоционалното опустошение от загубата на дете.

— Случаят не е от тези, които раздвижват медиите.

— По дяволите, не. Подобни случаи никога не стигат до публиката. Точно затова е толкова тъжно. Един опустошен живот.

— Това ли е полицейският случай, заради който са тук медиите?

— Това беше в началото. Бингъм обяви, че ще направи изявление след аутопсията. Дежурният ми каза, че испанската общност в Харлем е настръхнала заради инцидента. Очевидно има нещо, щом полицаите са изстреляли петдесет куршума. Отгласи на случая „Дайало“ в южен Бронкс преди няколко години. Но да ти кажа истината, струва ми се, че медиите се интересуват много повече от случая със Сара Кромуел — докараха я, когато те вече бяха тук.