Робин Кук - Маркер

Облицована в плочки и лишена от прозорци зала с нейното синьо-бяло флуоресцентно осветление изглеждаше мрачна и унила. Осемте маси от неръждаема стомана бяха очукани и осеяни с петна от безбройни аутопсии. Над всяка от тях висеше старомодно кантарче на пружина. По стените се виждаха тръбопроводи, датирани кутии с рентгенови снимки, старомодни остъклени шкафове, съдържащи огромно количество подредени в редици зловещи инструменти и поръсени с талк нащърбени умивалници. Преди повече от половин век залата беше възприемана като олицетворение на удобството и бе гордостта на Патологическия център, но сега страдаше от липса на пари за модернизация и поддръжка. Но това не вълнуваше Лори, умът й дори не регистрира обстановката.

От осемте маси три бяха заети. Върху едната от тях лежеше Шон Макгилън, предположи тя, докато Марвин завършваше подготовката. Върху другите две, по-близо до нея, телата се намираха по средата на процедурите. Точно насреща й лежеше едър чернокож мъж. Четирима души в скафандри, досущ еднакви, се суетяха около него. Въпреки че бе трудно да ги разпознае под пластмасовите маски, покриващи лицата им, Лори позна Калвин Уошингтън. Беше трудно да сбърка ръста му с някой друг. Другият й заприлича на Харалд Бингъм заради дребния ръст, а последните трябваше да са Джордж Фонтуърт и санитарят Сал Д’Амброзио.

Лори пристъпи към масата. Разнесе се сух, рязък звук. Водата продължаваше да се стича надолу по повърхността на масата под трупа и да отнася телесни течности.

— Фонтуърт, къде си се учил да държиш скалпел? — изръмжа Бингъм.

Сега вече бе ясно кой от мъжете е Джордж. Той стоеше от дясната страна на тялото, ръцете му бяха някъде в ретроперитониалната област, очевидно се опитваше да намери пътя на куршума. Лори изпита чувство на симпатия към Джордж. Щом влезеше в залата за аутопсии, Бингъм веднага заемаше ролята на професор и неизменно ставаше кисел и раздразнителен. И макар да знаеше, че може да научи много от него, Лори не обичаше да работят в екип. Беше твърде стресиращо.

Усещайки, че атмосферата е твърде изтегната, за да задава въпроси, тя се оттегли и се приближи към другата маса. Тук се вихреха Джак, Лу и Вини. Веднага се разбираше, че царят по-други отношения, но шегите секнаха при появата й. Не беше изненадана Джак се славеше с черния си хумор. Трупът беше на слаба, почти мършава жена на средна възраст с тънка платинено-руса коса Лори предположи, че е Сара Кромуел. От горната част на бедрото й стърчеше дръжката на кухненски нож. Лори не се изненада, че е още там. В такива случаи медицинските следователи предпочитаха да оставят подобни предмети in situ 1 1 На място, лат. Б.пр.

— Надявам се, че демонстрираш нужното уважение пред мъртвеца — подхвърли презрително Лори.

— Няма по-мрачен момент — отвърна Лу.

— Представа нямам защо продължавам да се смея на същите майтапи — допълни Вини.

— Кажете ми, д-р Монтгомъри — произнесе Джак с подчертано служебен тон, — според професионалното ви мнение: бихте ли допуснали, че това може да е смъртоносна рана?

Лори се наведе още, за да може да види по-добре и погледна отблизо ножа. Беше малък нож за белене, с острие, навярно не по-дълго от четири инча, което бе навлязло до половината на бедрото. И по-интересното: входът бе отдолу нагоре.

— Бих казала, че не е била фатална — отвърна Лори. — Мястото й предполага, че феморалните съдове са били пощадени, така че кръвоизливът би бил минимален.

— Д-р Монтгомъри, под какъв ъгъл се предполага, че е влязло оръжието?

— Бих казала, че това е неортодоксален начин да се наръга една жертва.

— Ето на, господа — самодоволно се огледа Джак. — Имаме потвърждение на моята преценка от прочутата д-р Монтгомъри.

— Само че е имало кръв навсякъде — измърмори Лу. — Откъде е дошла, по дяволите? Няма други рани.

— Аха! — възкликна Джак предвзето и вдигна пръст. — Вярвам, че ще открием още нещо. Монсеньор Амендола, le couteau, s’il vous plait!

Въпреки блясъка на флуоресцентните лампи, отразен от маската на Вини, Лори го видя да извърта очи, когато подаде скалпел в протегнатата ръка на Джак.

Лори поклати глава. Усещаше леко разочарование от това, че Джак може да е толкова хладен и пренебрежителен. Не можеше да направи нищо, но й се струваше, че това не е особено добър знак, сякаш изобщо не го бе грижа за нея.

Тя се опита да изгони тези мисли от главата си и механично се приближи към третата маса. Върху нея беше опънато мускулестото тяло на мъж в средата на трийсетте, с подпряна на дървено блокче глава. По рефлекс веднага започна да прави външна оценка. Изглеждаше здрав. Кожата, въпреки че бе придобила мраморната белота на смъртта, изглеждаше без външни наранявания.