Робин Кук - Маркер

Имаше гъста, черна коса, очите му бяха затворени, сякаш си почиваше. Единствената видима аномалия бяха зашитият разрез върху долната част на десния крак, отвореният край на интравенозната тръба, вкарана в лявата ръка и ендотрахиалната тръба, стърчаща от устата му, останала при опитите за реанимация.

Тъй като Марвин все още се занимаваше с поставяне на етикети върху стъклениците за проби, тя погледна за името на жертвата. След като се убеди, че това е Шон Макгилин, продължи външния оглед, проверявайки интравенозната система. Всичко изглеждаше напълно нормално, без подувания или други белези за кръвни отоци. Тя втренчи поглед в зашитата рана върху крака, в мястото на операцията на счупените тибиа и фибула. Не се забелязваше подуване или обезцветяване, което предполагаше, че няма инфекция. Дренажната тръбичка бе прикрепена с една-единствена хлабава примка от черна коприна и имаше следи от минимално изпускане на лимфна течност. Самият крак изглеждаше като другия, без видими белези за тромбози или съсирвания.

— Не видях нищо външно — каза Марвин, когато се върна с шепа стерилни спринцовки и стъкленици за проби. Той ги остави на края на масата, за да са на разположение, когато им потрябват.

— Съгласна съм — отговори Лори. Патолозите и санитарите се разбираха, макар и да зависеше много от хората. Лори поощряваше коментарите и предположенията, особено когато идваха от Марвин. Беше убедена, че от санитарите има какво да се научи.

Марвин се наведе над сандъчето със стъклен капак, за да вземе необходимите инструменти. Въпреки шума от вентилатора, Лори го чу, че си подсвирва. Той беше винаги в добро настроение, което бе другото, заради което го харесваше.

След като провери за следи от интравенозно приемане на дрога и не откри нищо, тя използва назален разширител, за да огледа носа. Всичко говореше, че не е използвал кокаин. При такава една мистериозна смърт не можеше да не се допусне злоупотреба с дрога, макар родителите му да я уверяваха в противното. Следващото, което направи, бе да вдигне клепачите и да огледа очите. Изглеждаха нормални, без хеморагии по склерата. Отвори устата, за да се увери, че ендотрахиалната тръба е в трахеята, а не в хранопровода. Беше виждала няколко случая с предсказуеми катастрофални резултати.

Привършил всички приготовления, Марвин застана от отсрещната страна на масата, очаквайки началото на същинската аутопсия.

— Добре. Да започваме! — каза Лори и протегна ръка към скалпела.

Макар, че бе направила стотици аутопсии, всеки път започваше различно. Беше като отварянето на свещена книга, чиито мистерии трябваше да разкрие. Тя натисна с показалец върха на скалпела и направи обичайния разрез с формата на „Y“, започвайки от раменния пояс, мина през гръдната кост и продължи надолу към пубиса. С помощта на Марвин бързо отстрани кожата и мускулите, преди да отстрани гръдната кост със специалния резач.

— Прилича на счупено ребро — обади се Марвин и посочи увреждане отдясно на гръдния кош.

— Няма хеморагии, вероятно е станало при опитите за реанимиране. Някои хора прекаляват с натиска върху гръдния кош.

Очаквайки кървави съсиреци или други емболии, Лори нямаше търпение да огледа големите вени, водещи към сърцето, самото сърце и белодробните артерии, където биха се намирали евентуалните фатални съсиреци. Знаеше, че е най-добре да следва нормалния протокол, за да не забрави нещо. Разгледа внимателно всички вътрешни органи в положението, в което бяха, след това използва спринцовките, за да изтегли течностни проби за токсикологически анализи. Можеше да е фатална реакция към дрога, отрова или анестетичен препарат. Бяха изминали по-малко от двадесет и четири часа от анестезирането на мъртвия.

Лори и Марвин работеха в тишина. След като взе течните проби, тя се зае с изваждането на вътрешните органи. Старателно спазваше последователността, докато най-накрая стигна до сърцето.

— Тук е разковничето! — подхвърли санитарят.

Лори се усмихна. Наистина, точно тук очакваше да открие патологията. След няколко удара сърцето се показа. Тя се взря в прерязания край на кухата вена, но там нямаше тромб. Изпита разочарование, тъй като бе забелязала при отстраняването на белите дробове, че пулмоналните артерии са чисти.

Претегли сърцето, след това със специален дълъг нож започна вътрешната аутопсия. За нейно разочарование, и там не откри нищо нередно. Нямаше тромб и дори коронарните артерии изглеждаха съвсем нормално.