Робин Кук - Маркер

Лу кимна разбиращо.

— Искаш да кажеш, че може да си търсила под вола теле?

Тя вдигна рамене.

— Споделяла ли си тази идея за серийния убиец пред някого другиго в Патологическия?

— Само пред хора, които биха се замислили, включително Калвин.

— И?

— Според тях избързвам със заключенията. Лекарят, с когото напоследък се срещам и който, между другото, се казва Роджър и работи в „Дженерал“, ме подкрепя, но тази сутрин се хванах, че се питам за мотивите му. Но това е съвсем друго нещо. Както и да е, това е цялата история на идеята ми за т.нар. серийни убийства .

— Сподели ли с Джак?

— Разбира се. Мисли, че съм превъртяла.

Лу се изправи и върна стола на Рива на мястото му.

— Ами дръж ме в течение. След разкриването на онази конспирация с роговиците преди десет години вероятно трябва да се доверявам повече на интуицията ти.

— Беше преди дванайсет години — поправи го Лори.

Лу се засмя.

— Това само иде да покаже, че времето отлита неусетно, когато човек се забавлява.

— Как е? — попита Джак и отстъпи крачка назад, за да огледа творението си.

— Всичко е наред, предполагам — отвърна Лу.

Джак му бе помогнал да надене скафандъра и свърза комплекта батерии. Можеше да чуе бръмченето на проветряващия вентилатор, който изсмукваше въздуха през хепа-филтъра.

— Усещаш ли бриза, а?

— Какъв ти бриз! — отвърна насмешливо Лу. — Не разбирам как можеш да работиш в тази измишльотина всеки ден. На мен и веднъж месечно ми се вижда много.

— Е, не е представата ми за най-добро прекарване на времето — съгласи се Джак и започна да навлича собствените си доспехи. — Когато съм дежурен през седмицата, понякога тайно си слагам старата маска и бялата престилка, но всеки път Калвин разбира и ми чете конско.

Те си сложиха ръкавици в преддверието и влязоха в залата. Пет от осемте маси бяха в действие. Върху петата лежеше голият труп на Сюзан Чапман. Вини се занимаваше с подреждането на контейнерите за проби.

— Вини, помниш детектив Солдано, нали?

— Да, разбира се. Добре дошъл отново, лейтенант.

— Благодаря, Вини — каза Лу и спря на пет-шест крачки от масата.

— Добре ли си? — погледна го Джак. Лу сравнително често наблюдаваше аутопсии, така че Джак не се безпокоеше, че може да му прилошее или да припадне, както понякога се случваше с други наблюдатели. Нямаше представа защо Лу е спрял и макар да бе забелязал, че маската върху лицето му е влажна, си помисли, че може да се дължи на учестено дишане.

— Всичко е наред — промърмори детективът. — Малко трудно е да видиш някого, когото си познавал, прострян така да чака да го изкормят като риба.

— Не ми каза, че си я познавал — отвърна Джак.

— В известен смисъл преувеличавам. Всъщност не я познавах. Няколко пъти съм я срещал в дома на капитан О’Рурк.

— Е, мърдай напред. Оттук нищо няма да видиш.

Детективът направи няколко колебливи крачки към масата.

— Толкова бързо ме задейства, че не успях да прочета рапорта на съдебния следовател — каза Джак. — Къде са я намерили?

— Седяла е на предната седалка в колата си, сякаш е била задрямала. С отпусната на гърдите глава. По тази причина не са разбрали веднага. Няколко души я видели, но помислили, че спи.

— Какво още можеш да ми кажеш?

— Не много. Очевидно е била простреляна на точното място.

— И впечатлението ти е, че става въпрос за обир?

— Прилича. Парите в брой ги нямаше, дрехите й бяха непокътнати.

— Къде бяха ръцете й?

— Промушени през волана.

— Наистина ли? Това е странно.

— Защо?

— Звучи сякаш е била нагласена специално.

Лу вдигна рамене.

— Би могло. И ако е така, какво трябва да значи?

Джак вдигна дясната ръка на жената. Участъкът от дланта точно под палеца липсваше. Останалата част от възглавничката на палеца, както и по-голямата част от самата длан бяха продупчени. Бе засегната и първата кост между китката и пръстите.

— Предположението ми е, че раната е причинена при отбрана. — Той отмести ръката и в подмишничната ямка се видяха два малки тъмночервени кръга със залепнали към тях влакна от плат.

Лу кимна. Продължаваше да стои на безопасно разстояние от масата.

Вини се върна със спринцовките и след като ги остави до тялото, посочи към светлото табло на стената.

— Забравих да ти кажа, че съм пуснал рентген. Има два куршума в гръдния кош, които съответстват на входящите рани.

— Колко си прав само! — каза Джак. Той отиде до шкафа и извади филмите. Лу се приближи и надникна зад рамото му. Двата куршума изпъкваха ясно като две бели петна на фона на изпъстрения сив фон. — Предполагам, че единият е в левия дроб, а другият — в сърцето.