Робин Кук - Маркер

Вратите на кабинката се отвориха и тя слезе на четвъртия етаж, опитвайки се да избегне срещата с темпераментния директор на токсикологичната лаборатория. За щастие, той не беше вътре, прекарваше повечето време в общата лаборатория долу. Тя прекоси стаята и влезе в малкия кабинет на Питър. Беше доволна, че никой още не я е спрял, и още по-доволна, че Питър седи пред бюрото си и не се налага да го търси.

— О, не! — извика той измъчено, когато вдигна глава и забеляза пробите в ръцете й.

— Знам, че не се радваш да ме видиш — ухили се Лори. — Но ти си човекът! Нужен си ми повече от всякога. Току-що аутопсирах още двама, които са огледално изображение на предишните. Станаха шестима!

— Не знам как можеш да кажеш, че аз съм човекът, след като дотук все удрям на камък.

— Не съм загубила надежда, както и ти — продължи тя и остави пробите на бюрото му. Случаите вече са шест, вероятността за нещо нередно се покачва. Питър, трябва да намериш нещо! То трябва да е тук!

— Скъпа ми Лори, направих всичко, което можах да измисля за предишните четирима търсих да открия всеки познат до момента агент, който влияе върху сърдечния ритъм.

— Трябва да има нещо, за което не си се сетил — настояваше тя.

— Е, има няколко неща.

— Чудесно, какви са те?

Той направи физиономия:

— Искам да кажа, че е твърде необичайно.

— Прекрасно! Нуждаем се от творчески подход. Какво точно имаш предвид?

— Спомних си, че съм чел като студент за една отровна жаба от Колумбия, наречена Phillobates terhbilis.

Лори завъртя очи.

— Май отиваш твърде далеч. Но добре, добре. Какво за тази жаба?

— Съдържа токсин, който е една от най-отровните субстанции, познати на човека. Ако си спомням точно, тя е в състояние да причини спиране на сърцето.

— Звучи интересно. Тества ли ги за това?

— Всъщност — не. Необходимо е съвсем малко количество — милионна част от грама. Не знам дали нашата апаратура ще може да го регистрира. Трябва да помисля къде мога да направя анализа.

— Ето така трябва да се работи! Просто съм сигурна, че ще намериш нещо, особено при тези два последни случая.

— Ще погледна какво мога да измъкна от Интернет.

— Страхотно. Съобщи ми после какво си открил. — Тя взе ДНК-пробите и тръгна да излиза, но внезапно спря. — О, между другото, тук има нещо малко по-различно в единия случай. Чакай да видя кой беше. — Тя отвори папката на Собчак и провери номера за достъп срещу шишенцата с пробите. Намери онова, което й трябваше, взе го и го сложи пред Питър. — Това е. Единственият пациент измежду шестимата, който отчасти е имал някаква сърдечна и респираторна дейност, когато е бил намерен. Не знам съвсем какво трябва да означава това, но си помислих, че ти сигурно знаеш. Ако става въпрос за неустойчив токсин, може би трябва да е във високи концентрации във всичките случаи.

Питър сви рамене.

— Ще го имам предвид.

Лори се приближи до вратата и надникна. Когато се увери, че теренът е чист, тя махна с ръка на Питър и бързо се измъкна в коридора. Тръгна нагоре по стълбите към шестия етаж, но на половината път спря. За пълна нейна изненада, дискомфортът в дясната долна половина на тялото й се беше появил отново. Натисна с пръсти мястото, колкото да установи, че това само влошава нещата, предизвиквайки почти болка, но след това чувството изчезна пак така внезапно, както се беше появило. Тя попипа челото си да провери дали не е вдигнала температура, но кожата й бе суха и хладна.

На шестия етаж се помещаваше ДНК-лабораторията. В контраст с останалата част на сградата, това място беше истинско произведение на изкуството. Лабораторията бе построена преди по-малко от шест години и блестеше с боядисаните в искрящо бяло стени, белите си шкафове с етажерки, белите настилки по подовете и инструментариум последна дума на техниката Директорът, Тед Линч, беше бивш футболист в Айви лигата. Що се отнася до габарити, не беше в лигата на Калвин, макар и да го гонеше; като характери обаче двамата бяха напълно различни. Тед беше сдържан, умерен, настроен приятелски. Лори го завари да се занимава с любимата си машина за определяне на азотните бази.

Обясни му накратко предисторията на случаите и го попита дали е готов да направи един бърз анализ. Заедно с пробата засъхнала кръв под ноктите на Люис тя му даде и тъканна проба.

— Да, да, да! — извика Тед и се засмя. — Ти и Джак нямате равни. Всеки път ми носите неща, които не търпят отлагане, сякаш небето ще падне, ако не получите резултат веднага. Защо двамата не сте като останалата ленива тайфа? По дяволите, даже гледат да ме избягват всячески, да не би да им се отвори повече работа.