Робин Кук - Маркер

Болничните картони на първоначалните четири случая най-накрая бяха изпратени в офиса на Лори и тя бе попълнила изцяло диаграмата, но никъде не забеляза нещо нередно. Всъщност, нямаше начин случаите да са свързани. Хирурзите бяха различни, анестезиолозите и препаратите за упойка в по-голямата си част също бяха различни, различаваха се значително и предоперативните и следоперативните медикаменти, а и местонахождението на пациентите в болницата бе различно. Най-лошо от всичко беше, че токсикологичните резултати бяха отрицателни, макар Питър да изпълни какви ли не номера с газхроматографа и масспектроскопа. Беше направил чудеса, за да открие дори най-незначителната следа от някой неправилно използван агент. А без такова доказателство никой не искаше да приеме идеята за сериен убиец, особено като не последва нищо подир Дарлин Морган. Всички запращаха четирите случая към кошчето за отпадъци на статистическите чудатости, които се случваха в присъщата за болница несигурна среда.

Когато Лори влезе в офиса на съдебните следователи, Барт вдигна глава от бюрото си.

— Идваш точно навреме — каза той и посочи към дъното на стаята. — Джанис тъкмо се обличаше.

— Д-р Монтгомъри — оживи се жената, — страхувах се да не те изпусна. Изцедена съм до капка и леглото ме зове. — Тя остави палтото си и като придърпа стола си, се отпусна тежко на него.

— Съжалявам, че сега те задържам.

— Няма проблеми. Ще отнеме няколко минутки. Папките на Люис и Собчак ли са?

— Да.

Джанис ги взе, отвори ги, измъкна оттам рапортите си и ги върна на Лори.

— И двата случая ми напомнят за останалите четири, от които се интересувахте — каза тя, докато Лори четеше написаното. Джанис обхвана умореното си лице с длани и опря лакти на бюрото. Изминаха няколко минути. Тя пое дълбоко дъх и продължи: — Казано с две думи: и двамата са млади, здрави, и двамата изглеждат сякаш са починали от неочакван сърдечен проблем, и двамата са претърпели незначителни операции двадесет и четири часа преди това и двамата не са могли да бъдат съживени.

— Звучи ми твърде познато — съгласи се Лори. — Благодаря ти за подкрепата. Има ли нещо специално, което искаш да ми кажеш, а не е в папките?

— Всичко е вътре. Но има нещо, което искам да подчертая. Макар повечето параметри при Собчак да са същите, има нещо различно. Когато е открита от сестрите, вече е умирала, но все още е била жива. За съжаление, това бързо се променя въпреки упоритата намеса. Люис, от друга страна не е имал никаква сърдечна и респираторна дейност, когато е бил намерен от помощник-сестрата.

— Защо смяташ, че това е важно?

— Просто защото е различно — вдигна рамене Джанет. — Не знам, но когато последния път говорихме, ти ме попита дали нямам някакво интуитивно предположение за Дарлин Морган. Нямах, но при Собчак фактът, че е била още жива, се набива на очи.

— Благодаря, че го каза — кимна Лори. — Нещо друго?

— Това е. Останалото е в рапортите.

— Не нужно да казвам, че бих искала копия от болничните картони, нали?

— Вече са изискани.

— Страхотно! Ако ти хрумне нещо интересно, знаеш къде да ме намериш.

Тя се втурна в офиса си, седна и отвори папките, зачитайки се отново в рапортите на съдебната следователка. Известно време препрочита плътно изписаните страници, след това отвори чекмеджето и извади попълнената диаграма. Беше прикрепена с гумено ластиче към папките на Морган и Макгилън заедно с копия от онези части, които се отнасяха до другите два случая. Така и не беше казала нищо определено на д-р Макгилън за смъртта на сина му, както му беше обещала и това я караше да се чувства виновна. Дори не бе разговаряла с човека от седмици. Остави папката при другите и се запита какво би казал той на идеята й за сериен убиец.

Без да се колебае в преценката на Джанис, тя добави Люис и Собчак към матрицата, макар още да не бе правила аутопсиите. Не се нуждаеше от болничните картони, за да попълни в колонките възрастта на пациентите, час на смъртта, лекарите, които са ги лекували, претърпените хирургични процедури, както и къде в болницата са се намирали. През това време пристигна Рива.

— Попълваш матрицата? — надникна тя през рамото на Лори.

— Има още два предполагаеми случая. Което прави общо шест. Още не съм направила аутопсиите, но всичко изглежда съвсем еднакво. Дали ще промениш мнението си за причината за смъртта? Наближават вече петдесет процента.

Рива се засмя:

— Не мисля така. Токсикологичните проби са отрицателни, а аз лично знам колко много се стара Питър. Между другото, как е майка ти? Все забравям да те питам.