Робин Кук - Маркер

След това се наведе напред, хвана Сюзан за кока и я изправи до седнало положение, с отпусната върху гърдите глава. Ама че загубенячка , помисли си тя, докато слагаше безжизнените й ръце върху волана. А един загубеняк си заслужава да губи. Протегна се и изключи двигателя.

Въздъхна и без да се колебае отвори чантата й и затърси портмонето. Парите в брой прибра, а кредитните карти и портмонето хвърли на пода — да остане нещо и за полицейския архив. Погледна през прозореца на задната врата към свързващия мост. Появиха се няколко сестри, които се отправиха към колите си, махайки си една на друга докато влизаха в купетата. Джаз се приведе, докато изчезнаха от поглед, след това се надигна и потърси с очи Хамъра. Беше само през две коли. Увери се, че теренът е чист, излезе бързо и заобиколи предницата на близко стоящата кола.

След като влезе в джипа си, свали латексовите ръкавици и ги мушна в джоба. Запали двигателя, излезе на заден и подкара към изхода. Когато минаваше покрай автомобила на Сюзан, погледна вътре. Изглеждаше сякаш Сюзан е задрямала след натоварената нощ. Беше идеално.

Вля се в сутрешния трафик и едва тогава си позволи да си поеме дълбоко дъх. До този момент не беше осъзнала колко е напрегната. Беше тежка нощ, но бе убедена, че се е справила добре. Сега беше с десет хиляди долара по-богата и беше отстранила потенциалния проблем. Операция „Пресяване“ продължаваше. Животът бе хубав!

Алармата на древния будилник на Лори издрънча в сутрешната дрезгавина и тя се протегна да я изключи без да отваря очи. Връщайки се в топлината на леглото тя потръпна, но не от студ, а от чувство за гадене. Примига и отвори клепачи. Предишната сутрин също й се повръщаше, но го бе приписала на мидите, които беше яла вечерта с Роджър. Обичаше миди, но на няколко пъти и преди й се беше случвало да се чувства неразположена на следващия ден. Слава богу, вчерашните позиви за повръщане не траяха дълго. След като се раздвижи всичко премина.

Тя седна. Отпи глътка вода от чашата на нощното шкафче и се почувства малко по-добре. Проблемът беше, че този път не беше вечеряла миди. Бе хапнала малко пиле, споменът за който отново накара стомаха й да се свие.

Когато отметна чаршафа от себе си, забеляза нов симптом освен гаденето: лек дискомфорт вдясно долу. Не беше толкова силно, че да го нарече болка. Натисна с пръсти корема си в областта на бедрената кост. Не можеше да каже дали е по-зле, тъй като натискането на стомаха недвусмислено напомни за пълния й пикочен мехур.

Обърна се, взе халата си и нахлузи чехлите. С влизането в банята почувства още по-ясно неразположение. Сега повече приличаше на болка, но все твърде слаба.

Първото, което й хрумна като лекар, беше, че става дума за апендицит. Знаеше, че в долната дясна част на тялото има много неща, които могат да не са наред и че диагнозата не можеше да е точна. Но знаеше също, че сигурно прибързва. Имаше нещо като хипохондрия още като студентка по медицина Усмихна се като си спомни едно най-обикновено главоболие, което получи като първокурсничка, и което я накара да си помисли, че се е разболяла от злокачествена хипертензия, само защото бе учила синдромите предишната вечер. Разбира се, че нямаше хипертензия и дискомфортът и гаденето почти напълно бяха изчезнали, когато излезе изпод душа.

Не беше гладна, но се насили да изяде една препечена филийка. След известно време изяде и една ябълка. Беше убедена, че стомахът й не е наред, и ето че така излезе. Но когато вече бе готова да тръгне към Патологическия център, старото неприятно чувство се бе върнало.

Махна с ръка на госпожа Енглър, когато вратата й изскърца и се отвори. Този път харпията със сълзливите очи дори й заговори, като я предупреди да си вземе чадър, тъй като можело да завали.

Сутринта бе мека и макар да бе облачно, все още не валеше. Лори се насочи на север по Първо авеню, забравила за безумния трафик, като се питаше дали гаденето й можеше да е психосоматично и да се дължи на стреса. Какво друго може да е , помисли си тя мрачно, тъй като социалният й живот никога досега не бе вървял така гладко, както професионалният.

Вихрената й петседмична връзка с Роджър напоследък преживяваше неочаквано сътресение. Виждаха се по два-три пъти седмично, както и всеки уикенд. Лори не смяташе сегашния сблъсък за непреодолима пречка, но той я беше разтърсил достатъчно и я накара да си спомни началото на тяхното запознанство, когато се предупреждаваше сама, че първоначалната страст често не издържа изпитанията на времето. Проблемът се състоеше в това, че Лори бе научила само преди две нощи, че Роджър е бил женен. Съществуваха безброй възможности да й го каже, но беше избрал обратното по причини, които Лори не проумяваше. И то стана едва след като го попита директно. Оказа се, че е бил женен за тайландка преди десет години, когато е работил в Тайланд и нямаше развод, макар че сега искаше да го получи. Повече я разстрои фактът, че имаше няколко деца.