Робин Кук - Маркер

Без да губи никакво време, тръгна по обратния път. Щом мина отвъд вратата, която отделяше крилото Голдблат, тя се облегна на нея и си пое дълбоко дъх. Беше малко изнервена от неочакваните усложнения, но бързо се съвзе. Помисли си, че би трябвало да очаква проблеми понякога, макар да планираше всичко предварително. Огледа ръката си на по-добра светлина. Върху горната част на дланта й ноктите на Стивън бяха оставили дълбоки драскотини, които стигаха чак до китката. Две от тях кървяха. Тя поклати глава и си помисли, че мръсникът си беше получил онова, което заслужаваше.

Внимателно спусна ръкава си и погледна колко е часът. Беше три и двайсет, а имаше да приключи с още един случай. Знаеше, че е подходящото време, защото сестрата, която се занимаваше с Роуена беше излязла в почивка заедно с нея и не би се върнала през следващите десет минути. Но не можеше да се разтакава дълго. Тръгна с бързи стъпки към главните асансьори и се върна на етажа си.

В сестринския пункт имаше само един човек: Шарлот Бейкър, дребничка помощник-сестра, която попълваше някакви документи.

— Къде е безстрашната ни водачка? — попита Джаз и хвърли поглед в двете посоки на коридора. Не се виждаше жива душа.

— Предполагам, че госпожица Чапман е в стая 602 — отвърна Шарлот, без да вдига глава — Но не съм напълно сигурна. Държа фронта тук сама от повече от петнайсет минути.

Джаз кимна и погледна към 602. Стаята се намираше в противоположната посока на стаята на Роуена. Усещайки, че няма да настъпи по-благоприятен момент, тя се отдалечи и след като се увери, че Шарлот не й обръща внимание, тръгна към стая 617. Сърцето й отново ускори пулса си в очакване на предстоящата акция, само че този път във възбудата имаше отсянка на тревога. Леката болка от драскотините върху ръката й й напомни, че не може да контролира всички променливи величини.

Един пациент я видя, докато преминаваше покрай вратата му и й извика, но тя не му обърна внимание. Справката с часовника показваше, че разполага с шест минути, преди някой да се върне от почивката, включително сестрата, която се занимаваше с Роуена, но тъй като никой не обичаше да подранява, знаеше, че може да разчита на още някоя минута в добавка. Шест минути бяха предостатъчно време.

Обстановката беше подобна на онази, която завари в стаята на Стивън, но без килима, изисканите завеси, тапицираните мебели и картините. Роуена Собчак спеше. Лежеше по гръб и леко похъркваше. Макар да бе трийсет и шестгодишна, изглеждаше много по-млада с фините си черти и гъстата тъмна коса, разпиляна безразборно върху възглавницата.

Джаз отвори системата да тече свободно, след това се наведе, за да провери за някакво възпаление. Такова нямаше, всичко беше наред. Тя извади пълната спринцовка и като я държеше с дясната си ръка, вдигна порта на системата с лявата. Точно както бе процедирала в стаята на Стивън, дръпна със зъби капачката върху иглата. Без да губи време пъхна иглата в порта и сложи палец върху буталото. Пое си дълбоко дъх, задържа го и започна да натиска плавно буталото.

Роуена се раздвижи. Джаз дръпна спринцовката и в момента, в който го направи, чу стъпки отвън в коридора. Инстинктът й мигновено се задейства предупредително, тъй като звукът от стъпките я накара да си помисли за смотаните обувки на Сюзан. Тя погледна към полуотворената врата, после върна очи към Роуена, която сега стисна ръката й със системата и започна да издава гъргорещи звуци.

Паникьосана, Джаз пусна спринцовката и капачето на иглата в джоба си и се дръпна. За миг си помисли дали да не се скрие в банята, в случай, че Сюзан е доловила някакви звуци отвътре, но бързо отхвърли идеята, тъй като това можеше да влоши ситуацията още повече. Вместо това тръгна към вратата, като се убеждаваше, че най-добрата защита е нападението.

Потискайки най-лошите си страхове, тя буквално връхлетя върху Сюзан, която прекрачваше прага.

Жената се дръпна назад възмутено и я погледна със същото предизвикателно изражение, както и по-рано.

— Шарлот каза, че си дошла насам. Какво правиш тук, по дяволите? Тази пациентка е на Джун.

— Минавах по коридора и тя извика.

Сюзан се шмугна покрай Джаз, която се опитваше да препречи коридора и хвърли поглед към полуосветената стая.

— Какъв беше проблемът?

— Предполагам, че е сънувала.

— Изглежда така, сякаш е мърдала. И системата е включена докрай.

— Сериозно? — вдигна вежди Джаз.

Сюзан я блъсна, принуждавайки я да отстъпи и влезе вътре. След това намали системата и се наведе над леглото.