Робин Кук - Маркер

Най-големият й страх беше, че Сюзан след рапорта може да отиде и да изтърси подозренията си пред контрольорката на сестрите — Кларис Хамилтън, огромна афроамериканка, за която Джаз мислеше, че е по-голяма некадърница и от Сюзан. Ако това станеше, всичко отиваше по дяволите и тогава със сигурност щеше да се наложи да използва извънредния телефонен номер и да се обади на господин Боб. А онова, което можеше да направи той бе съвсем ограничено.

Рапортът свърши, но Джаз остана на мястото си и се престори, че има много работа по картоните. Следващите пет-шест минути Сюзан обсъжда със сестрите специфичните проблеми на дневната смяна. Джаз можа да дочуе по-голямата част от разговора. Слава богу, не беше споменала нищо за нея! След малко Сюзан взе палтото си и като се смееше, продължи към асансьорите с Джун. В този момент Джаз взе собственото си сако, отиде в склада и грабна един чифт латексови ръкавици.

По това време, когато нощната смяна си отиваше и идваше дневната, около асансьорите имаше тълпа от хора. Джаз застана съвсем отстрани, възможно най-далече от Сюзан и Джун. Когато асансьорът пристигна, тя отиде в дъното. Можеше да познае Сюзан по нелепия й кок.

Щом асансьорът спря на втория етаж, тя си проправи път напред и слезе заедно с пет-шест души, между които и Сюзан. Знаеше, че Сюзан, както и самата тя, идва с кола до болницата. Като кудкудякащи кокошки групата се насочи към вратата, отворена към свързващия мост, водещ към паркинга. Джаз премина и сложи латексовите ръкавици на ръцете си.

В гаража групата се разпръсна, всеки се насочи към колата си. В този момент тя ускори крачка. Беше мушнала ръце в джобовете си, дясната й ръка стискаше Глока. Скъси дистанцията между себе си и Сюзан, така че когато Сюзан мина откъм шофьорската седалка на своя Форд Експлорър, тя стори същото, но от другата страна. В мига, в който чу изключването на алармата, тя отвори вратата към пасажерското място и се плъзна на предната седалка.

Беше го преценила идеално. Изглеждаше така, сякаш си е седяла там, когато Сюзан се вмъкна. При други обстоятелства шокираното изражение на тази бездарница с отвратителен кок щеше да й се стори забавно. Бедата беше, че сега Джаз изобщо не го намираше за забавно.

— Какво става, по дяволите? — изгледа я неразбиращо Сюзан.

— Помислих си, че можем да поговорим насаме и да изгладим противоречията — каза Джаз. Двете й ръце продължаваха да стоят в джобовете, раменете й бяха свити.

— Нямам за какво да разговарям с теб — сопна се онази. Пъхна ключа и запали двигателя. — А сега излизай от колата ми. Прибирам се вкъщи.

— Аз пък мисля, че има достатъчно неща, за които да говорим. Цяла нощ ми хвърляш злобни погледи. Искам да знам защо.

— Странна птица си.

Джаз се засмя подигравателно.

— Интересното е, че ти го казваш.

— Такова е впечатлението ми — произнесе ядно Сюзан. — И за да съм честна, ще ти кажа, че никога не съм сигурна в теб. Не знам защо си станала сестра. Не се разбираш с никого. Нямаш никаква жалост. Всяка нощ се налага да ти възлагам най-лесните случаи.

— О, глупости! — не издържа Джаз. — Даваш ми най-обърканите.

За секунда Сюзан я изгледа по същия начин, както го бе правила през цялата нощ.

— Нямам намерение да споря. И ако не излезеш от колата ми, ще извикам охраната да се разправя с теб.

— Все още не си ми казала защо си се втренчила така в мен. Искам да знам дали това има нещо общо с Роуена Собчак.

— Разбира се, че има! Достатъчно странно е, че излизаше от стаята й при положение, че не е твоя пациентка. Освен това случайно си спомням, че те видях да се измъкваш и от стаята на Шон Макгилън, който също не ти беше пациент. Но не е моя работа да говоря с теб за това, а на контрольорката. Сигурна съм, че ще го направи.

— О, нима? — засмя се саркастично Джаз. — Не мисля, че трябва да си толкова сигурна, ти, побъркана загубенячко! — С леко усилие тя извади Глока от джоба си.

Сюзан едва успя да вдигне дясната си ръка, когато Джаз изстреля в гръдния й кош два куршума. Тя се отпусна на вратата, подпряла брадичка в стъклото.

Въпреки заглушителя, шумът в колата се оказа по-силен, отколкото бе очаквала. Замириса на кордит. Тя започна да маха срещу дима. Обърна се и видя задницата на джипа си. Множество коли влизаха в гаража, но всички отминаваха нагоре покрай рампата, тъй като всичките позиции на втория етаж бяха заети. Няколко коли излизаха. С целия този шум и суматоха със сигурност никой не беше чул двойното издумкване на Глока. Тя побърза да прибере оръжието в джоба си.